School For Bad Girls( Bg Fanfiction With Harry Styles)

30: Easy ?!

Прехвърчахме през магистралата страшно бързо.Бях убедена,че до сутринта ще са разбрали,че сме избягали и щяха да пратят хора да ни намерят.Анна буквално се тресеше от страх на задната седалка.

-Престани,Ан.-казах най-накрая и ударих по волана.-Да не мислиш,че мен не ме е страх?Иде ми да се разкрещя,да се разплача и да си прегризам ноктите до кръв.Сигурно кръвното ми е ударило тавана и се нуждая от конска доза успокоително,но се опитвам да запазя самообладание,ако вземеш да припаднеш от нерви само ще се забавим,докато се чудя какво да те правя.

Загледах се в светещия Ел Ей,в палмите,в плажа,в марковите бутици,клубовете,модерните хотели и сгради.Обожавах този град.Погкеднах таблото на колата.Часът беше 21:30. Трябваше да свърша толкова много неща.А,времето за бягство беше толкова малко.

-Къде отиваме?-попита Анна накрая.

-До апартамента ми.Трябва да източа цялата си сметка,за да имаме пари за храна,бензин,мотели и каквото ни притрябва.След това изчезваме.

-Къде изчезваме?Защо не отидем на онази поляна в щаб квартирата на ЦРУ.Там ще ни опазят.

Да,наясно бях с този факт,само че имаше няколко подробности.

-Първо,не знам как да стигна до поляната,а да се лутаме цяла нощ из огромния Лос Анджелис при положение,че по петите ни е огромна групировка не е вариант.Нали знаеш,че в джипа на Алекс.Ще проследят номера и ще ни открият още преди да сме намерили проклетата поляна.-обясних и меко.Беше я страх.Нормално.И мен ме беше.-Ще отидем във Вашингтон и ще се натресем на баща ми и хората му направо в Белия дом.

-А,с какво ще отидем,след като ще проследят джипа?-полюбопитства тя.

-Ще го запалим и ще откраднем друга кола.

-Какво?-изпищя и си провря главата през седалката.-Защо ти е да го палиш?

-Защото един горящ джип ще отвлече вниманието от самата кражба на колата.Всички ще се суетят да викат пожарни,да го гасят,а през това време ние гепим някаква кола и бягаме.-обясних набързо.На теория звучеше като в някой екшън филм.Но,въпросът беше как,по дяволите щях да го изпълня на практика.

-Това си е чиста лудост.-прошепна тя.

-Е,радвай се тогава,че и аз съм чисто луда и няма да ми пречи да се заема с това.

-Осъзнаваш ли колко си силна и смела,Кейти?-попита ме изведнъж Анна.-Още от първия ден,когато дойде в училището.Никой,никога не се беше бунтувал срещу системата,а ти псуваше Харис в лицето,ударила си Лили насред столовата,дойде в С и разказа играта на всички.Премина през стаята на ужаса,спаси се от серийни убийци,които не щадят никого.Разбра,че баща ти е Президентът,че гаджето ти е живо,че момчето,по което си падаш трябва да те убие...Включи се в тайна мисия,почти не уби Алекс,а сега препускаме из Ел Ей,за да се измъкнем.Ще крадем кола и ще спим по мотели като в някой екшън филм.Или си най-силният и смелият човек на света,или си напълно изперкала.Но важното е,че никой не може да те пречупи,нищо не може да застане на пътя ти...

Беше права.Събра ми се доста,но отказвах да мисля за каквото и да било друго ,освен за това как да избягаме.

-Силна съм и съм луда.В това ми е чара!-намигнах и и се усмихнах леко.

След пет минути бяхме пред сградата,в която живеех.Портиерът Тони ме изгледа опулено.

-Къде беше толкова време?-попита ме.

-Нямам време,Тони!-викнах и прехвърчах през него към фоаето с Анна,следваща ме по петите.

-Какво си се разтичала,все едно те гони сериен убиец?-с тези думи ме посрещна Ема на рецепцията.

Запъхтяно се спрях пред нея.Нямах представа къде са ми ключовете,а при нея трябваше да има резервен.Бяхме нещо като приятелки,така че и бях дала един ключ за всеки случай.

-Точно такива ме гонят.Дай ми ключа за апартамента.-казах бързо.-Действай,действай,действай,Ема.Нямам никакво време за губене.Всичко е на живот и смърт.

-Какво става,Кейтлин?-попита,докато трескаво ровеше в чантата си.

-Ако,някой дойде да ме търси,а 100% ще дойде не си ме виждала,не съм идвал и нямаш представа къде съм.Ясно?!

Тя застина за момент,но след малко извади един ключодаржател и ми го подаде.

-В какво си се забъркала,Кейти?-попита ме тъжно.

-За твое добро е да не знаеш.-казах и грабнах ключовете.

Затичахме се към асансьорите като избутахме всички хора,за да минем първи.

-Нямаш ли обноски,момиче?!-викна ми някаква баба.

-Да!-изрепчих се насреща и.Точно сега,тъпите обноски ми бяха най-незначителния проблем.

След няколко минути влязохме в апартамента ми.Заля ме вълна на познат мирис и уют.Исках да се скрия тук и да не изляза никога повече,но не можех.

Изтичах и отворих гардероба в спалнята си.Извадих два спортни сака и метнах единия на Анна.

-Натъпчи някакви дрехи,бельо и тоалетни принадлежности.-казах и.

Отидох в дневната и отключих сейфа над камината.Там имах доста пари в брой,няколко доста скъпи бижута и документи.Пуснах парите и бижутата в чантата,ако се наложеше да ги продам,за да набавя някакви пари.Остана ми място в сака и натъпках още малко бельо и дрехи.Взех портфейла си и се обърнах към Анна.

-Бързо,сложи си някакви други дрехи.

Наистина се чувствах като в шпионски филм.Вече разбирах какво им е на героите,когато трябва да се затрият от лицето на земята.Сложихме си някакви обикновени,безлични тениски,дънки и кецове.Хубавото беше с Анна бяхме един ръст и носехме един номер обувки.Страхотна случайност бих го нарекла.Имах някаква руса перука.Дадох я на Анна,а за себе си взех една бейзболна шапка,хванах косата си на опашка и я нахлупих ниско над очите си.

Грабнахме саковете и се спуснахме с асансьора до фоайето.На излизане изпратих въздушни целувки на Ема и Тони и се метнахме в джипа.Хвърлихме саковете на задната седалка,а Анна седна отпред до мен.

Първа точка от плана изпълнена.Остана само да откраднем кола и да запалим тази.Лесно,а?

************
Здравейте 💗.
Ето я новата глава.Постарах се,пък дано ви е харесала.
Гласувайте и коментирайте!
Обичам ви 🌌.