School For Bad Girls( Bg Fanfiction With Harry Styles)

46: Just for fun

Можех да остана така цяла вечност.Но за жалост,нямахме вечността,имахме просто няколко откраднати мига.

Полицаите се усетиха и го издърпаха от мен.

-Не,не,не,моля ви,не.-изхленчих и го хванах за ръкава.-Той ми спаси живота.Не можете да го арестувате за това.

Трескаво търсех погледите им,а те гледаха в земята.

-Пуснете го.-разнесе се властния глас на баща ми.

Обърнах се невярващо към него.Всъщност,всички го гледаха невярващо.

-Но...-запелтечи единия полицай.

-Няма никакво но.Аз съм Президента.Аз съм държавния глава.Ако е толкова голям проблем още сега ще се свържа с министъра на вътрешните работи и ще намерим вратичка в закона.-каза баща ми сериозно.-Той ще съдейства нещо много по-голямо и по-важно.Нали,Стайлс?

Хари го изгледа резервирано и малко гневно.Неволно се усмихнах.Не му се нравеше мисълта,че някой друг му спасяваше задника.Но,все пак се съгласи и кимна.

-Да,ще съдействам.

Баща ми се поусмихна леко,но бързо си върна сериозното изражение.

-Хайде,Кейтлин качвай се в линейката,защото трябва да те откарат в болницата и да те прегледат.

-От къде се взе и започна да ми заповядва?Много на сериозно се взе,баща ми.-казах и се ухилих.-Махайте му белезниците вече,де.-обърнах се към ченгетата.

-Толкова се радвам да видя,че старата Кейти се завърна.-появи се Анди и ме прегърна леко през рамената.-Личи си,че си дъщеря на държавен глава.Раздаването на заповеди ти е в кръвта.

Засмях се.Когато чу смехът ми , Хари буквално засия.Махнаха му белезниците и избута Андрю от мен.

-Разкарай се от момичето ми.-каза.-Последният,който я докосна изгоря,ако не искаш да си следващия поддържай дистанция.

Мускулите ми болезнено се свиха при споменаването на Алекс.Все още не си бях спомнила някои неща.Сигурна бях,че това се нарича пост травматичен стрес или нещо от сорта на избирателна памет.За момента бях щастлива.Цялото тяло ме болеше,но сърцето и душата ми бяха в еуфория.

-А,ти престани да се правиш на силна и бъди хленчеща,разглезена лигла поне за един ден,по дяволите.-каза и ме вдигна на ръце.Изпищях и се засмях.Той се загледа в мен с обожание.-Радвам се,че си добре.-плъзна поглед по тялото ми.-Е,доколкото може да си добре,разбира се.

Сгуших глава в гърдите му,докато ме носеше към линейката.

-Обичам те.-прошепнах.

След това явно съм заспала.

*Гледна точка на Хари*

Поставих внимателно тялото на Кейти върху носилката.Докторите започнаха да я окичват с разни жици,тръбички и да и правят прегледи.Бях хванал ръката и и не исках да я пускам.Форбс се настани до мен.Не спираше да зяпа ту нея,ту мен.Навярно му беше изключително интересно как така дъщеря му се е влюбила в убиец.И как така аз съм се влюбил в една стрийптизьорка.Беше странно.Ние бяхме странни в очите на всички.В техните очи аз бях недостоен за обичане,тя също.Двамата бяхме лоши,прокълнати,изпълнени със злоба към света.Бяхме криви,бяхме различни.Хората винаги отричаха различните,винаги лепяха етикети.Моя беше "убиец",а нейният "курва".Никой не искаше да вникне вътре.Да съблече обвивката,да види истината.

В новините,във вестниците,по списанията,навсякъде Кейтлин беше заклеймена като порочната дъщеря на Форбс,дъщерята,от която го е срам и за това я е криел,леко момиче...А,не беше така.

-Как стана така?-попита баща и изведнъж и ме извади от мислите ми.

-Какво имаш предвид?-нямаше смисъл от излишни любезности.Нямаше значение,че седя до Президента.Бяхме в линейката на дъщеря му,учтивата форма беше безсмислена.

-Как така се влюби в нея?Как така заряза всичко и предаде всички,заради дъщеря ми.Ти се обърна срещу света,заради стрийптизьорката,която трябваше да убиеш.Как намери смелост и сила,за да го направиш.

Подсмихнах се.Питаше ме точно това,за което мислех.

-Когато обичаш не ти пука за нищо друго,Форбс.Мислиш само за човека,когото обичаш.Аз мисля само за Кейтлин.От момента,в който я срещнах.В началото се опитвах да не го правя и си казвах,че се дължи на това,че скоро трябва да изпълня мисията.После,обаче осъзнах,че се дължи на самата нея.

Той ме гледаше.Просто ме гледаше.Не можех да разгадая какво мисли или какво иска да каже,какво чувства.

-Преди много години си мислех,че съм обичал майка и,но тогава избрах себе си пред нея.-каза изведнъж той.-Избрах властта и парите пред жената и детето си.Бил съм пълен егоист.Бил съм алчен.Съдбата е в пълното си право да ми връща всичко тъпкано,но лошото е,че Кейти изстрада от цялата работа.Аз никога не съм обичал друг човек,освен себе си.А ти я обичаш.Избрал си нея пред всичко останало.Избрал си дъщеря ми с мисълта,че ще ти се случат ужасни неща,ако го направиш.Избрал си я,знаейки,че това може да те убие,може да те вкара в затвора,може да те накара да се обърнеш срещу всички,може да останеш абсолютно сам.И,въпреки всичко си я избрал.Това е да обичаш,а аз никога не съм го изпитвал.

Беше тъжно и странно.Тъжно беше,че този човек никога не е отпивал от любовта.Тъжно беше,че се чувстваше толкова виновен,за всичко,което се случи на Кейтлин.Странно беше,защото водих този разговор с Президента,който беше баща на жената,която обичах и се намирахме в линейка.

-Да,Форбс,обичам дъщеря ти повече от живота си,така че не се притеснявай.Не вкарат ли всички до един в затвора и не изравнят сградата със земята,лично ще ги избия до крак.Просто за удоволствие и заради нея.-кимнах към Кейти и се загледах в спокойно спящото и лице.

**********
Гответе се за край скоро 💗.
Обичате Хари,нали 😂😂?Този влюбен Хари,имам предвид?
Искам да ви прочета мненията,защото сега накрая повече от всякога ми е важно да знам какво мислите за цялата история като цяло и всичко,което преживяхме заедно с героите.
Мамка му,разревавам се,само като се сетя,че историята е към края си.
Обичам ви 💚.