School For Bad Girls( Bg Fanfiction With Harry Styles)

22: She is dead

Устните му намериха онова място на врата ми,което ме подлудяваше,а ръката му се плъзна по бедрото ми.Изпуснах стона си.

Плъзнах ръце под тениската му и....

Мамка му!Микрофона!

-Хари,спри.-казах задъхана.

Всичко се чуваше през проклетия микрофон.Трябваше да съм напълно психясала,за да се изчукам с Хари,докато новооткрития ми баща и гаджето ми слушат.Божичкоооо!

-Хари,моля те.-бутнах го леко,за да се дръпне от мен.

-Мамка му,Кейтлин,не можеш първо да ми запалиш фитила,а после да ме изриташ!-очите му щяха да изскочат от напрежение,да не говорим,че гласът му никакъв го нямаше.

Чувствах се по същия начин,но не можех да позволя това да се случи,а и,когато ме съблечеше имаше огромна вероятност да види микрофона.

-Хайде,изчезвай!С Анна имаме нужда от сън,а ти я изгони.-казах,все още задъхана.

-Ти си напълно ненормална!-Каза ядно,но стана от леглото.

-Обзалагам се,че Мия не те гони така.-размърдах вежди с ехидна усмивка и го изблъсках от стаята.

Тряснах вратата зад гърба му.Бях тотално откачила.Какви ги вършех,да ме вземат дяволите?Свалих скапаните тесни дрехи,които имах чувството,че се бяха сраснали с мен,защото това беше най-дългата вечер в живота ми, и се метнах в леглото.

Толкова бях уморена,че след броени секунди заспах.

По някое време на нощта,или каквото беше останало от нея се събудих,защото Анна нямаше намерение да спи,а се разхождаше из стаята.Пеозях се и се опитах да отворя очи.

-Ан,много ми се спи.Не можеш ли да се разхождаш утре сутрин?-попитах в просъница.

Два броя сини очи се надвесиха над мен.Очите на Анна не бяха сини.Понечих да изпищя,но момичето натика някакъв парцал в устата ми.Започнах да крещя истерично и да се опитвам да я фрасна в лицето,но мускулите ми започнаха да се разлагат като желе.

След броени секунди отново паднах в черната бездна на съня.

*********

Изкрещях и се събудих,когато ледена кофа с вода се плисна по цялото ми лице и тялото ми подгизна.Отворих рязко очи.

Бях завързана за някакъв стол и стоях полугола,по бельо,както си бях легнала.Свих пръстите на краката си от студ.Намирах се в някакво мазе,което беше абсолютно празно.Единствената мебелировка бяхме аз и стола ми.

Момичето със сините очи отново се появи пред мен.Имаше червена,най-вероятно,боядисана коса и много лунички.Но,не беше сладка,имаше нещо варварско в изражението и.

-Ако те праща моята фенка номер 1- Харис,няма смисъл да се опитваш.Няма да умра.-казах със заядлив глас.-Ти,какво си,избягала от лудницата изкормвачка?

Колко ми беше писнало от дъртата вещица не е истина.Всячески се опитваше да ме убие.Няма пък!Няма да умра,за да и доставя удоволствие,не го ли разбра?!

-Това е стрес тест.Всички новички в отделение А,преминават през него.-обясни червенокосата и размаха запалка пред лицето ми.Ясно,не беше изкормвачка,беше пироманка.

-И,каква е целта на този стрес тест,освен да ми докара стрес и да ме измъкне пт леглото?-зачудих се.

-Прекалено много въпроси задаваш.-отговори тя.

Врътна се и излезе от стаята.Кой знае какво щеше да донесе или да направи,когато се върне.

-Да ви го начукам на всички!-изкрещях,побесняла и започнах да ритам стола.

Нямаше смисъл,най-много да си навехна крака.А,това нямаше да е добре,защото нямаше да мога да ходя в бара,а това значеше,че няма да имам комуникация с моите приятелчета от ЦРУ.Което ме подсети за микрофона!Кой бог ме накара да го сваля преди да си легна?Хвана ме яд на собствената ми идиотщина.

Вратата се отвори с трясък и момичето се върна бутайки хирусргическа количка.Спря я успоредно пред мен.Проточих врат и видях наредени снимки на страшно много момичета.

-Сега ще играем една игра с теб.-каза тя и се ухили.-Ще ти задам пет въпроса.Ако ми дадеш грешен отговор,трябва да избереш някое момиче от снимките.

-И,каква е целта?Да не би да съм в някое реалити?А,ако позная какво печеля?Милион?Два милиона?-повдигнах вежди.

-Нищо не печелиш,нищо не губиш.-каза тя.-Но,не мога да кажа същото за момичетата.Е,започваме.-плесна ентусиезирано с ръце.-Първи въпрос.

Мацката ми даде да реша задача от раздел висша математика.

-Ти,шегуваш ли се?-зяпнах я.-Това няма решение,отказвам се.

-Добре,както кажеш,избери снимка.

Загледах се в снимките на момичетата.Избрах някое,което не познавах и,дори не бях виждала.

На следващите три въпроса успях да отговоря,което малко я разочарова.

-Последен въпрос:В "Училището за лоши момичета" идват годишно по около 15 момичета.Целият им престой на обучение е 7 години.Колко от тези момичета приблизително излизат живи след края на обучението?

Хм,интересно...Като им знаех методите на изтезания,най-вероятно половината не изкарваха и до 3-тата година.Освен това за най-малката грешка ги пращаха в С,а там не ги жалеха изобщо.Но,пък имаше доста момичета в А и в В отеление.

-3 или 4.-казах накрая като налучквах.

-Грешен отговор.-каза червенокосата.-Избирай снимка.

Взрях се в масата и погледът ми се спря на снимката на Мия.Посочих я.

-Интересен избор.-каза момичето и повдигна вежди.-Свободна си.

Дойде и ме развърза от стола,а после ме изпрати до вратата.

-Тръгваш наляво,по стълбите,после надясно и си си в стаята.-инструктира ме тя.

-Не ми каза отговора на последния въпрос.Колко момичета оцеляват?-попитах я като се спрях.

-Николко.Никоя не излиза жива от тук.-усмиха ми се зловещо и се затвори в стаята.

Да бе!Почти се изсмях.Ненормалници.

Когато най-после се върнах в стаята(защото пътят изобщо не беше такъв,какъвто тя ми каза,лутах се сигурно половин час) Анна ме издърпа светкавично в стаята.

-Мия е мъртва.-кресна в лицето ми.

*******
Здравейте,бебцета 💓!
Какво мислите за тази глава?Според вас какво ще се случи по-напред?
Задължително искам да видя коментари!
Обичам ви 💜!