School For Bad Girls( Bg Fanfiction With Harry Styles)

37: I hope you say 'goodbye'

Когато влязохме в болницата започнах да се съмнявам относно решението,което бях взела,а именно да дойда.На всеки ъгъл имаше по някоя съмнителна личност.Познах ги по очите.Гледаха мрачно,тежко.Стойките им бяха напрегнати,израженията сурови.Всички до един бяха изпечени убийци от групировката,дебнейки ме да се появя.

И,ето ме в цялата ми прелест.Привлякох погледите им,когато се понесох с 5-те си охранителя към рецепцията,за да питам за стаята.

-Извинете,търся в коя стая е настанен Харолд Стайлс.-казах на рецепционистката.

Очите и се разшириха.Веднага ме разпозна.Все пак лицето ми красеше всеки вестник в държавата.

-Ъъъ,госпожице Смит,ъъъ...Кейтлин Смит...ъъъ..-започна да заеква.

-Не ми се обяснявай,по дяволите,просто ми кажи стаята.-пресякох аз опитите и за разговор.

Не ми пукаше какво иска да ми каже или да ме попита.Времето ми беше абсолютно ограничено.Животът ми висеше на косъм.Имах нужда да видя Хари,а някаква слабоумна секретарка ми се плюнчеше насреща.

-54.На петия етаж,вляво от асансьора.-каза бързо и видимо се смути.

-Благодаря.-изстрелях сухо се запътих към асансьора.

Наложи се,три от горилите да вземат другия асансьор,защото просто нямаше начин да се натъпчем.Смъкнах качулката си и разпуснах опашката.Прокарах пръсти през косата си в опит да и придам някакъв по-нормален вид.Не,че ми пукаше особено как изглеждах точно в момента,но все пак.

Слязохме на съответния етаж и дъхът ми замря в гърлото.На коридора имаше поне 20 човека,които се обърнаха като един щом вратите се отвориха.Защо,по дяволите имаше толкова много хора?

Пристъпих бавно в коридора,никой от тях не помръдна.Сякаш ми позволяваха да мина,но не отделяха очи от мен.Беше малко зловещо.Сякаш всички бяха хищници,а аз малката жертва,която има право на последно желание преди да я убият.

Точно пред вратата със скръстени ръце беше застанал,не кой да е.А,самият Алекс.До него на стената се бяха облегнали Андрю и Джейкъб.

-Отмести се,искам да вляза.-казах му и разруших гробовната тишина,която настъпи,когато влязох.

Той само се залюла на пети,но не се премести.Наклони се към мен,което накара охраната ми да полети към него,а пък всички останали от групата му се размърдаха.Само аз ли имах чувството,че ще стане меле?

-Няма да ми направи нищо!-спрях горилите си,преди да е станало мазало.

-Кое те води насам?-попита той.-Гузната ти съвест ли,Кейтлин?Факта,че,ако не беше избягала той нямаше да лежи в кома вече една седмица?Или,изкупваш вината на гаджето си,което го простреля?