The return of the heiress

4

Бе минало толкова много време откакто я бе видял за последно. Цели 6 месеца без нея, без нейният смях, без заяждането й, без усмивката и прегръдката й. Той лежеше загледан в дървеният таван и отново мислеше за нея. Синьо-зелените му очи се бяха спрели на една незначителна точка, която той наблюдаваше дълго време. На вратата се почука.

-Влез.-каза с дрезгавият си глас.

Вратата се отвори и вътре влезе Ерен, която се облегна на стената до вратата. Тя загледа брат си притеснена,все още не го бе преодолял, а бе минало много време.

-Време е да тръгваме.-всичко е готово за път.-каза нежно Ерен.-Всичко ще бъде наред,ще видиш. Всички те подкрепяме и ти го знаеш. Няма да те оставим сам в това.

Той седна на леглото и,й се усмихна топло. 

-Знам, че не би ме оставила, но ако нещо се обърка, обещай ми, че ще избягаш, че ще спасиш себе си. Защото няма да си го простя, ако нещо се случи с теб по време на тази операция. Ще бъде твърде опасно, дори и да бяхме най-добрите войни, а ти добре знаеш, че не сме. Изгубихме прекалено много хора вече, прекалено ценни хора.

Ерен го гледаше със зелените си очи, които не трепнаха докато брат и изреждаше опасностите.

-Ще направя всичко по-силите си да те видя отново щастлив. Независимо какво ще ми коства. И не го правя само заради теб, ние също бяхме добри приятели. Правя го за всички ни, защото ако тази операция се провали, всички сме загубени.

Той се изправи от леглото и се запъти към вратата."Няма да допусне нещо да ви се случи,обещавам" каза си наум той и със сестра му слязоха по старите, скърцащи стълби. Във всекидневната го чакаха най-верните му приятели. Всички до един въоръжени и готови да тръгваме. Братята Елат и Крен бяха седнали на дивана и го чакаха да даде команда.Тарн се беше изправил до прозореца и наблюдаваше за шпиони, а Арин се бе настанила на стол, близо до огнището. 

-Нека всички се съберем и преговорим плана още веднъж, за да сме сигурни, че всички знаят, какво, как и кога да го направят.-каза той.

След преговарянето на плана и след като той се увери, че всички знаеха какво точно да правят, всички излязоха от малката къщичка, на сред пустошта и се качиха на конете си. 

-Ще се чакаме там.-каза Ерен.-Успех на всички. 

И с тези думи те се разделиха и потеглиха всички в различни посоки. Той потегли на изток, бе решен, че ще направи всичко по силите си, за да може тази операция да се изпълни колкото може по бързо и с колкото може по-малко жертви. Не искаше да рискува живота на толкова много хора, не това беше идеята му в началото, но сега беше твърде късно да размисли." Няма време за това сега. Имаш да спасяваш много важен за теб човек. Мисли за това. Всичко ще бъде наред. Всичко трябва да бъде наред." такива мисли му се въртяха в главата, докато яздеше право на изток.