The return of the heiress

8

 След тежкият ден Анна бе толкова изморена, че дори не бе стигнала до леглото си, а бе заспала на креслото. В момента, в който тя усети меката мебел, умората взе връх и се унесе в неспокоен сън. 

                                                                                     ******

 Анна бягаше с всички сили към градчето. Сълзи се стичаха от очите й. Не можеше избие гледката на мъртвите си приятели. Колко брутално бяха загинали. Единият бе обезглавен, а другият изкормен. Анна едва се сдържа да не повърне при видът им. Не знаеше къде да отиде, просто се бе затичала към града. Не спираше да плаче и да се надява всичко да бе просто един кошмар, от който да се събуди всеки момент, но всичко случило се бе просто суровият живот, който я очакваше от тук нататък .

 Пламъци. Първото нещо, което видя, когато наближи града бяха пламъците. Те бяха на всякъде, всяка една къща гореше или бе срината до основи, а по улицата хората, които се бяха спасили и надявали, че ще оживеят бяха избивани от орки и демони. Анна се спря в близо до градът в самото му начало и наблюдаваше всичко. Просто седеше и не можеше да направи и крачки. В най-близката уличка един орк бе приклещил майка с момиченцето й. Жената се молеше за милост, а той и отсече главата пред очите на малкото момиченце. Тъкмо щеше да писне и оркът му преряза гърлото. Анна просто стоеше и наблюдаваше случилото се. Искаше да отиде и да им помогне, но не намери сили в себе си. Вместо това се свлече на земята и зарида още по-силно. 

Тя трябваше да се скрие преди да са я видели, но нямаше сили да се изправи и да избяга. Вече бе късно, бяха я забелязали и идваха за нея, но Анна не я интересуваше вече. Бе загубила приятелите си, градът, в който бе израснала бе сринат със земята, и малкото семейство, което имаше бе или изгоряло, или изклано. Тя чу тропотът от конски копита, но не се отдръпна от пътя. Конят спря до нея и ездачът слезе от него.

-Добре ли си? Какво е станало тук?-попита я той.

Анна поклати глава в отрицание.

-Не виждашли?...всичко..се..срути. Марен..и....Дрик....Ролан...и....Конет те всичките са...

Ездачът я хвана за раменете и й помогна да стане от земята. 

-Трябва да се махнем бързо от тук. Няма да те оставя сама тук, така че се качвай на коня.-заповяда й странникът.