The return of the heiress

15

 Часовете се бяха изнизали неусетно за Анна, тя не искаше да се връща в реалността. Прекалено коварно и подмолна бе тя, но нямаше избор. Кацнаха пред големите порти на града и Анна буквално се свлече от гърба на нарга и стъпи на земята. Бе чула разговора им за това как Арин бе загинала и други подробности за битката, но не им обърна особено внимание. Тарн и Кенстан бяха хванали Мелан и тръгнаха да го носят през широко отворените порти. Всички тръгнаха след тях и навлязоха в големия оживен град. Нарочно бяха минали по малки и тъмни улички, където никой не минава, защото се предполага, че в тях ще те хване някой и ще те убие, за да ти вземе парите или просто за удоволствие. Вървяха само десет минути, преди Кенстан и Тарн да влязат в една нормална по-големина дървена къща. Вътре бе много красиво, всичко бе изпипано до последния детайл. От дивана до полилея всичко бе по последна мода. По всичко си личеше, че Кенстан обичаше дома си. А може би и жена имаше пръст в това.

 Тарн и Кенстан поставиха Мелан на дива във всекидневната и  Кенстан се запъти към вратата.

-Отивам да повикам лекар, а вие се настанете в стаите на горния етаж. Но един от вас трябва да остане при мен, защото стаите са само 3 като броя и моята.

 С тези думи се обърна и излезе. Всички без Анна тръгнаха мълчаливо към втория етаж, а тя влезе във всекидневната и клекна до дивана. Вдигна ръка и я постави на лицето на Мелан, веднага след като го допря усети колко по-студен бе от обикновено. Сълзите отново се проправиха път към очите й и започнаха да падат на дървеният под.

-Не ме оставяй сама Мелан.-прошепна тя.-Не си тръгвай като всички останали, моля те. Остани с мен, ако загубя и теб не знам как ще го преживея. Моля те, моля те....

-Анна?-някой я повика и тя вдигна глава.

 Амис седеше и я гледаше със съжаление.

-Аз се чудех дали си добре?-попита колебливо тя.

-Добре съм, просто перфектно. Направо съм на седмото небе, не се тревожи за мен.-с тези думи тя мина покрай Амис и се качи по стълбите.

 В коридора на втория етаж Анна се сблъска с Нерин.

-Анна, добре ли си?-попита я тя.

-Кълна се, че ако само още някой ме попита дали съм добре аз просто ще го...-Анна се усети и замълча преди да каже някоя глупост, за което щеше да съжалява.-Извинете, че избухнах и да, добре съм.