The return of the heiress

9

Някой почука на врата и събуди Анна. Тя изстена докато ставаше от леглото, бяха й прекъснали много хубав сън. Отвори вратата и там бе застанала Ерен. Анна я изгледа на кръв, а елфката й се усмихна.

-Добро утро. Много си кисела тази сутрин.-каза Ерен.

-Нормално прекъсна един от малкото ми хубави сънища.- измрънка Анна.

-Извинявай, че те събудих, но имаме събрание във всекидневната. Мелан настоя всички да са там.

Анна изпъшка.

-Добре само да се преоблека.

-Чакаме те долу и се приготви да ни разкажеш какво ти се е случило в затвора.

Анна изтръпна. Не искаше да си спомня нищо от нещата, които и бяха правили там. Само при споменаването на затворът гърбът я заболя и усети острата болка в краката и ръцете си. Цялата бе пребледняла и замаяна.

-Добре ли си Анна?- попита я притеснено Ерен.-Всичко наред ли е?

Анна просто кимна и затвори вратата, след това облегна гръб на нея и бавно седна на земята. Сви колене до гърдите си, прегърна ги и зарови глава в тях. Спомни си всеки удар и болката след него. Гърбът още я болеше леко, но не искаше да казва на другите. Не искаше да им показва как бяха обезобразили тялото й. Сълзи от ярост изпълниха очите й, но тя ги прогони и се изправи. Отиде до гардеробът и измъкна черен клин и червена риза. След това запретна ръкавите на ризата, защото й бяха малко по-големи. По ръцете й си личаха малки белези, но по-големите ги остави скрити. Не искаше да ги виждат, просто да знаят, че са там и се надяваше да не я накарат да разказва за тях много. Едва ли можеше да издържи без да заплаче. Тя излезе от стаята си и тръгна към всекидневната на долният етаж. След като влезе вътре всички я погледнаха, Анна забеляза, че Кенстан също бе там.

-Най-накрая се появи. Бях на път да те довлеча тук.-изръмжа й Мелан.

-Само се пробвай, последствията няма да ти харесат.- отвърна през стиснати зъби Анна.

Двамата се гледаха на кръв, докато Тарн не се прокашля, тогава Анна го погледна и седна на диванът до него.

-Трябва да обсъдим какво има да ни казва Кенстан и да чуем разказът на Анна.-каза по-спокойно Мелан.-Да започнем с Анна.

-Нямам какво да кажа. Просто се опитваха да изкопчат информация от мен по ужасни начини. Не ми се говори за това.-скrъсти ръце Анна разкривайки малките белези по ръцете си. Всички ги бяха забелязали и Анна спусна ръкавите на ризата си.