The return of the heiress

14

 Удар, след него още един, туптене на барабани. Засвириха рогове, мечове се удряха в щитове предизвикателно. Анна и Мелан се събудиха от врявата идваща от отвън. Облякоха се бързо и погледнаха през прозореца. Стотици орки, демони, тролове и дори хора се бяха събрали готови да разрушат имението и да погубят животите им. Анна преглътна уплашена. Мелан я бе хванал за ръката.

-Вземи мечът и амулета, изглежда ще се местим.-каза й той.-До пет минути те искам на долният етаж въоръжена и готова за битка.

 Едно кимване от нейна страна му бе достатъчно, преди да излезе от стаята. Бе се запътил към долният етаж, по пътя си срещна Ерен и Тарн, както й Амис. Даде им знак да го последват. Всички изглеждаха уплашени и притеснени, но всеки от тях бе взел оръжията си. Ерен държеше здраво двата си ловни ножа, Тарн меча си, а Амис стискаше уплашено лъка си. Отвън започнаха да се чуват викове и закани. Мелан разпозна гласовете на двамата братя и стисна челюст. В този момент в стаята влязоха Анна и Нерин. 

-Анна имам важна задача за теб.-каза Мелан.-Искам да отведеш принцесата на безопасно място. Остави другото на нас.

-Но аз искам да помогна. Ще я заведа на безопасно място и ще се върна да ви помогна.-отвърна настоятелно тя.

-Ще заведеш принцесата на безопасно място и ще останеш с нея.-излая й той.-Прекалено е опасно, няма да обсъждаме това повече тръгвай. Това не е молба Анна. Тръгвайте веднага.

-Ами ако нещо ти се случи?-повиши глас Анна.

-Ако нещо ми се случи ще го преживееш, сега тръгвайте.-кресна той.

 Анна го погледна с болка, но след това се обърна и заедно с Нерин тръгнаха към задния изход. Мелан я гледаше докато излизат навън, мразеше, че трябваше да бъде толкова суров, за да я накара да тръгне, но нямаше да си прости ако нещо й се случи по време на битката. Той знаеше, че нямат шанс срещу тях. Те бяха около 300 на 4, както и да го пресмяташе нямаха никакъв шанс. Арин се бе появила в помещението, но той не я бе забелязал. Обмисляше стратегии, но нито една от тях нямаше да има успех и той го знаеше перфектно. Мисълта, че едва ли ще можеше да преживее битката и че щеше да остави Анна сама отново, едва не го накара да хукне след нея. Той изпъшка и се обърна към другите в помещението.

-Мисля, че всички вече сте разбрали, че шанса ни да успеем е никакъв. Наясно сте, че ако останем сме пътници, затова предлагам, аз да остана с още някой и да се опитаме да ги задържим за колкото се може по-дълго, докато другите успеят да настигнат Анна и Нерин. Предлагам аз и Арин да останем. Другите тръгвайте.-каза Мелан.