The return of the heiress

7

  Анна се събуди преди Мелан. Тя стоя и го гледа как спи спокойно известно време и после реши, че ще е по-добре да не е тук, когато се събуди. Тя се опита да се измъкне от хватката на му, но той само изръмжа и я придърпа по-близо до себе си.

 -Къде отиваш?-дрезгавият му глас стресна Анна.-В стаята си. Вече е сутрин трябва да се преоблеча и ......-Мелан я прекъсна като зарови глава във свивката на врата й. 

-Остани още малко.-прошепна той, докато целуваше нежно врата й.Анна кимна, а Мелан се усмихна.Анна мразеше колко слаба бе пред чара на Мелан. Как само за секунда той може да я накара да прави каквото той поиска.

 -Какви са плановете за днес?- попита Анна.

-Като начало ще закусим. После аз имам малко работа в близкото градче и като се върна ще трябва всички заедно да обмислим случилото се с Елат и Крен.

-Ще дойда с теб.-отвърна Анна.

-Не. Може да се окаже опасно.

-Ще дойда с теб.

-Голям си инат. Казвам ти, че няма да дойдеш с мен ти пак настояваш. Няма да стане Анна.

Анна се намръщи и започна да мисли начин по който да го накара да се съгласи. Изведнъж реши да използва неговият метод да провери дали действа така както действа й на нея. Тя бързо се изтръгна от прегръдката и седна върху Мелан. Кракът й бяха от двете страни на кръста му. Той я изгледа със широко отворени очи и леко се бе изчервил.

-Какво правиш Анна?Тя само се усмихна и се наведе така, че бе близо до ухото му.

-Ще дойда с теб в града.-прошепна му тя.

След това направи последната атака и го захапа леко по врата. Мелан изръмжа, а Анна вече знаеше, че бе спечелила. Тя се отдръпна и го погледна, Мелан бе със затворени очи и стисната челюст. Когато отвори очи в тях все едно гореше пламък. Анна веднага съжали за постъпката си, но преди да може да направи каквото и да е Мелан вече бе сменил позициите им и сега се намираше отгоре й.

.-Двама могат да играят тази игра Анна. Не започвай нещо, което не можеш да довършиш.-с тези думи той захапа врата й.

 Анна усети леки издължените му зъби върху кожата си и без да се усети издаде стон. Мелан спря и я погледна, а Анна вече бе по червена от домат. Мелан се наведе и я целуна. Устните му бяха нежни, а целувката му страстна, тя се осъзна и отвърна на целувката му. Точно, когато Мелан задълбочи целувката на вратата се почука. Той се отдели от Анна и изръмжа.