The return of the heiress

12

 Анна остави Амис в ръцете на прислужниците и тръгна към стаята си, за да остави мечът и амулета в кутията. Когато влезе в стаята пред нея се появи, същата ледена фигура на елфа, която се бе появила по време на битката. Той и кимна и й подаде ръка. Анна бе меко казано озадачена и уплашена. Елфът се бе появил без да има опасност за нея. Бе се появил, когато тя бе в човешката си форма, когато не би трябвало да може да използва магията си. 

-Ела с мен Армин.-каза елфът.

Тогава бе момента, когато устата на Анна се отвори от изненада, че ледената фигура току-що бе проговорила."Това не може да е истина. Сигурно полудявам. Не е възможно ледът да ми говори. И откъде знаеше името ми. Това го знае само Мелан, само на него съм го казвала. Ролан ми бе забранил да го използвам преди години. " 

-Виж.. не знам кой си.. но мисля, че ще е най-добре да си тръгваш. Благодаря ти за помощта, но си нямам на идея какво си и не бих тръгнала с теб. 

Той не отвърна, просто я хвана за ръката и излезе от стаята й, влизайки в тази до нейната. Стаята бе подредена и изчистена, каквато я бе заварила Анна тази сутрин. Тя не намираше смисъла в това да я доведе до празната стая на приятеля й. Елфът посочи, масата намираща се до прозорецът. На нея бяха разхвърляни карти и най-различни писма, но едно от тях привлече вниманието й. Старото писмо, което Кенстан бе дал на Мелан, преди няколко дни бе поставено в десният край на масата. Анна се протегна и го взе. Надяваше се, че той няма да разбере, че тя тя го бе прочела. Отвори го внимавайки да не го изцапа с кръв. 

"Преди няколко деня бях в Торнор и както ме бе помолил, събрах цялата информация, която намерих за кралското семейство. Както сам знаеш, повечето архиви са унищожени и почти нищо не е останало. Намерих елфи, който твърдяха, че наистина са срещали наследницата. Описаха я като русокоса висока полуелфка, със стройно и атлетично тяло, и светло кафяви очи. Казаха, че почти винаги е облечена в черно и че не излиза без оръжията си. Има малък белег минаващ през дясната и буза. Въпреки, че съм убеден, че и знаеш името, за всеки случай, ще ти го напиша. Нерин Еривър. В момента трябва да се намира в Теран, но ако си тръгнал след нея, трябва да побързаш, чух, че принцесата не се задържала дълго на едно място."

След като го прочете, Анна се почуства още по-зле, че сега не бе с приятелите си. Защо не я бяха взели? Все пак тя бе нейна кралица също. Те всички я бяха оставили тук сама, въпреки че знаеха, че именно защото се опитваше да я намери, Анна се бе озовала в затвора. Минаха почти две години, откакто се бяха запознали с Мелан, а той все още не и вярваше напълно. Винаги скриваше нещо такова от нея и тя някак си винаги успяваше да го разкрие. Тя усети присъствие зад себе си и се обърна да види, кой бе там. На прага бе застанала Амис.