The return of the heiress

18

 Един замах и орка пред Анна остане без глава. Ледените й войни поваляха враговете зад гърба й. Тя се наведе и избегна удара на трола пред нея. Към нея полетя друг меч, тя избегна и него, но не й преди да  одере леко бузата й. Тя вдигна меча с двете си ръце и разцепи трола на две. Кръвта му плисна навсякъде, обливайки ръцете и лицето й. Тя се усмихна при усещането на топлата му кръв. Винаги се наслаждаваше на усещането на топлата кръв на врага върху ръцете си, само тогава можеше да усети колко мощна всъщност бе. Това й подсказваше, че е свършила работата си добре. Стисна дръжката на  оръжието си по-силно и го вдигна блокирайки удара не един демон, докато друг вече я нападаше отзад. Точно преди да я прободе, ледения елф, който й бе спасил живота миналия път се появи и го обезглави с изящно изваяния си леден меч. 

 Тя опря гръб на неговия за опора. Заля я чувство на спокойствие, след като опряха гърбове един в друг. След това ритна демона в стомаха и той се сви от болка, така й се отдаде прекрасната възможност да го обезглави. Тя замахна с меча си и затвори очи, наслаждавайки се на звука от летящото острие, забивайки се в плътта на демона. Беше като песен за ушите й да чуе как разкъсва сухожилия и мускули под силата на удара си и глухото тупване, когато главата се удари в земята. Това я накара да отвори очи и да се усмихне още по-широко. Пръстите й лепнеха, потта по лицето й се смесваше с кръвта на изчадията, а вързаната й коса се вееше зад нея. Не се бе чувствала толкова добре от много време. За този момент бе тренирала толкова дълго време, че когато най-накрая той настъпи тя можеше да пусне цялата ярост от себе си. Затова я тренираха до припадък и без милост, но си струваше, точно заради този единствен момент, когато без усилия отнемаше живота на създанията, които й бяха съсипали живота, наистина си струваше.

-Само това ли можете, изчадия!- викна тя яростно, разярявайки зверовете.

 Докато тя напредваше с атаките си напред, пазителя й не допускаше никой дори да се приближи и да се опита да я атакува в гръб. Тя заби яростно меча си в корема на орка атакуващ я и го дръпна надолу разпорвайки го, кръвта плисна и карантиите му се изсипаха на земята. С едно ловко движение извади от ботуша си друг по малък меч и с него парира атаката идваща от ляво и бутна опонента си на дясно, от където идваше нова яростна атака, убивайки двама наведнъж. Броеше секундите не й оставаше много време, за да привърши нейната част от плана. Тя се огледа за няколко секунди, и едва не замръзна при гледката, повечето от войниците й бяха на земята разбити на парчета, а враговете им сякаш се множаха.