The return of the heiress

16

 Бе минал цял месец без Мелан, а Анна имаше чувството, че са само няколко дни. Все едно бе вчера, когато се сбогуваха. Единственото нещо, което разсейваше Анна от мисълта за него бяха треноровките. Още на следващия ден, когато го сънува за последно тя бе започнала тренировките си по собствено желание. Искаше да стане достатъчно силна, за да отмъсти за него. Бе готова да обвие в лед целя континент. Знаеше целта на Нерин да я превърна в смъртоностно оръжие, но нямаше нищо против. Тарн и Ерен се бяха сближили още повече, той и бе помогнал да преживее брат си прекалено бързо. За Анна бе трудно да е около тях, почти винаги ги намираше или прегърнати или целуващи се, това и напомняше за неговите прегръдки и целувки. Понякога го усещаше до себе си въпреки че не го виждаше, знаеше че е там. Връзката, която имаше между тях все още бе там, слаба, но я имаше. За разлика от всички, Анна все още вярваше, че нещо ще стане, някакво чудо и Мелан щеше да се оправи, но с течение на времето и тази надежда започна да умира малко по малко. 

 Нерин бе събрала всички във всекидневната и обсъждаха плана за атака над Торнор. Тя бе готова да се завърне като кралица и да унищожи Мортон и империята му веднъж за винаги. Бе се свързала с всички страни, в които все още имаше елфи и хора, които се противопоставят на коварния крал. 

 -Днес получих писмо от всичко страни с потвърждение, че са готови да се изправят с нас срещу Мортон. От известно време го следим и има раздвижване. Привиква всички армии в Торнор. Той ще очаква атаката ни. Предлагам да атакуваме една от армиите, която ще мине утре близо до Роунсел. Вече съм уведомила най-близките градове и те отвърнаха, че ще съдействат. Ще им устроим засада довечера и ще ги чакаме, би трябвало да минат рано сутринта.-каза Нерин. 

 Бяха се наредили около голямата карта разперена на масата. Кенстан бе застанал между Нерин и Амис, Ерен и Анна бяха до Тарн. Всички кимнаха в знак, че одобряват плана. 

-Мисля, че имаме време за една последна тренировка преди тръгване.-каза Кенстан на Анна.

 Той водеше тренировките от месец и половина, но Анна не възразяваше, бе и приятно да е в неговата компания, бяха се сближили много по време на тренировките. Амис бе му бе хвърлила око и започваше все по-често да говори за него, а Анна винаги й казваше просто да отиде и да говори с него, но Амис винаги отказваше. Днес Анна бе решила да го попита какво мисли за нея и се надяваше с това да прекъсне постоянните въпроси, които винаги й задаваше новата й приятелка след тренировките "За какво си говорехте? Пита ли те нещо за мен? Дали е възможно и той да ме харесва поне малко? Господи, колко е секси без риза." това бе всеки ден след като се прибере.