The return of the heiress

6

 Мелан седеше загледан в нарга, докато не изчезна в облаците. След това се обърна към Тарн.

-Трябва да бъдем много внимателни. Щом са пуснали троловете, значи са знаели всичко от самото начало. Който и да не е предал, аз лично ще го накарам да съжали, че е бил роден.-каза Мелан с пламнали от ярост очи. 

 В този момент се чу силен, оглушителен вик на агония. Елфите веднага се запътиха на там като се стараеха да бъдат, колкото се може по-тихи и потайни. Пристъпваха на пръсти и всяка една крачка бе добре обмислена, дори и елф не би могъл да усети присъствието им. Когато се приближиха достатъчно до източникът на виковете, те се снижиха до клекнало положение в близките храсти и зачакаха. След миг от дясно измежду дърветата започна да се оформя фигура. Когато се приближи достатъчно близо до тях, те осъзнаха, че това не бе една фигура, това бяха Арин, която придържаше изпадналата в безсъзнание Ерен. Мелан хукна към тях.   

  -Какво стана? Ранена ли е? Кой ви нападна? Къде са останалите? Откъде знаеха къде сте?- Мелан залая Арин с въпроси.  

  -Не мисля, че има сериозни наранявания, един трол я удари по главата това е всичко. На въпросът кой ви нападна и откъде знаеха за плана, ще ти отговоря с две имена. Елат и Крен. Тези копелета бяха там преди нас и казаха, че вие вече сте тръгнали,  в следващият момент от гората започнаха да излизат орки и тролове и буквално ни разказаха играта. Тъкмо откъсвах главата на един трол, когато ги видях как спокойно си тръгват от битката. Опитах се да ги последвам, но орки препречиха пътя ми, а за бодигардове Елат и Крен си бяха осигурили няколко добре оборудвани тролове. Повечето от нас оцеляха и тръгнаха всеки по пътя си. Избихме всички орки без проблем, но троловете ни се опряха малко.-изстреля Арин, във всяка нейна дума се усещаше колко бе бясна, как ако ги срещне отново, няма да се замисли преди да им откъсне главите, но освен гняв се усещаше и болка.  

  -А ти как си?-попита я Мелан. 

 Тя веднага разбра какво имаше предвид той и просто кимна. Мелан знаеше за отношенията им с Елат, колкото и да се опитваха да се скрият, той знаеше. Можеше да си представи как се чувства тя в момента, отново сама и предадена. До болка му бе познато чувството, което тя изпитваше в момента. Болката да разбереш, че човекът, който си обичал просто си е играел с теб, с чувствата ти. Арин бе свела глава и дългата й черна коса скриваше по-голямата част от лицето й, но той все пак можеше да види достатъчно от него, можеше да види сълзите стичащи се по бузите й. Мелан даде знак на Тарн да заведе сестра му при нарга и да ги изчака там. След като Той тръгна и Мелан бе сигурен, че вече е далеч, той прегърна Арин. Прегърна я силна и започна да я успокоява. Тя уви ръце около кръста му и заплака спокойно, просто се отпусна и започна да излиза душата си притиснала се до мускулестите гърди на Мелан. Той нежно галеше косата й и не спираше да я успокоява.