The return of the heiress

2

Меч. В кутията имаше меч увит в син плащ. Анна посегна и го взе заедно с плаща. Тя го разгърна и веднага се влюби в него, той беше удивителен. Всеки детайл бе изпипан до съвършенство. Лекотата му,  улесняваше много преноса на оръжието. Острието бе дълго и равно. Дръзката бе тънка, а на края й бе оформен като главата на лъв. Предпазителят, както дръжката имаше две глави в същата форма от двете му страни. Анна не можеше да повярва, че меч, толкова изящен като този е нейн. Тя бе научила много за оръжията през изминалите години, Ролан я бе обучавал да се бие с ловни ножове, с боздуган,да стреля с лък и да използва копие. Тя бе станало толкова опитна с тези оръжия, че бе започнала да ги чувства като част от самата й ръка. С лекота можеше да победи всеки мъж изправил се срещу нея в града. Обаче чичо й, така й не бе пожелал да я обучи как се борави с меч, независимо колко пъти тя го бе молила, той винаги отказваше с махване с ръката като и казваше "Когато му дойде времето, сега се връщай към тренировката." след, което обикновено я наказваше с още упражнения.

-Лично съм изработил този меч, специално за баща ти. Отне ми близо година, докато го завърша, исках да е съвършен. Изпипването на всеки един детайл, отне дълго време и баща ти бе напът да ме пребие, за дето го карах да чака толкова.-засмя се леко Ролан.-Сега след 20 години, това все още е най-доброто оръжие, което някога съм правил.-каза Ролан, докато се взираше в меча, сякаш си спомняше за отминали времена. След момент той се отърси от мислите си и изражението му веднага помръкна.

-Идеален е.-каза Анна.

-Радвам се, че ти харесва, утре ти давам почивен ден без тренировки, но от други ден плюс нормалните ти тренировки, ще включим и бои с меч.-отвърна Ролан.

-Благодаря, значи мога да се видя с Марен утре?-попита Анна.

-Можеш да правиш, каквото си поискаш утре.-махна с ръка той.

-Да, това е най-хубавият ден в живота ми.-каза Анна и се усмихна широко.

Конет и Ролан се спогледаха и си размениха няколко тихи думи. Лицата им бяха тревожни и мрачни, настроението в стаята бързо се бе изменило, но Анна дори не бе забелязала. Тя бе толкова погълната от това да разглежда новия си подарък, че не забелязваше нищо около себе си. Но те я оставиха да се порадва, не искаха да развалят настроението й, не й на рождения й ден, тя сама щеше да разбере.