The return of the heiress

17

 Влязоха в помещението, където всички вече ги чакаха. Бяха се изправили и се въоръжаваха, докато Амис и Анна вървяха към тях.

-Къде е Кенстан?-попита Нерин леко напрегната.

 -Сега ще се появи. Оставихме го назад.-отвърна Анна.

 След секунди входната врата се отвори и вътре влязоха Кенстан, заедно с някой, който Анна виждаше за пръв път. Бе висок и много атлетичен, по всичко си личеше, че бе елф. Имаше уверена походка, с която показваше, че най-вероятно бе войн. Маска покриваше долната част на лицето, чак до очите, а качулката на черния му плащ скриваше другата половина от лицето му, оставяйки само очите му на показ. Анна забеляза, че имаше татуировка от лявата част на лицето. Тя  бе три вертикално разположени леко извити линии, които сякаш подчертаваха необуздания му поглед. Едната започваше от веждата и свършваше под окото му. Втората бе разположена малко по надолу и изчезваше под маската, на третата се виждаше само началото, тя бе най-ниско разположената.

 Анна го бе гледала без да откъсне поглед от него близо пет минути, докато той също не я погледна, тогава тя отмести погледа си и продължи да помага на Амис с въоръжаването. След като всички бяха напълно готови и чакаха подходящото време да тръгнат без да ги забележат, Анна се настани на дивана между Нерин и непознатия елф. 

-Кой е този?-попита тя Нерин.-Защо се появи в последния момент?

-Един мой познат, на наша страна е спокойно. Появи се толкова късно, защото именно на него възложих задачата да преведе войниците до гората, за да са готови за атаката. И не се опитвай да го заговаряш, няма смисъл той не говори с почти никого.

 Анна кимна и обърна глава към него. Когато го погледна, той вече я гледаше с поглед, който би могъл да я запали. Не отделяше очите си от нея, гледаше я все едно бе намерил нещо, което е изгубил и няма намерения да го губи отново. Имаше красиви очи, на светлината изглеждаха зелени. Анна започна да се изчервява леко от настойчивия му поглед, само един човек я бе поглеждал така. 

-Днес ще можеш да си отмъстиш за Мелан.-каза Нерин.

 Анна погледна земята, на този диван се бяха разделили преди месец и половина. И отново я сполетяха спомени, при споменаването на името му. Анна просто затвори очи и издиша тежко, опитвайки се ги прогони, не бе време да мисли за това само след минути, щяха да тръгнат да устройват засада на една от най-добре обучените армии на Мортон. Когато отвори очи, непознатия елф се бе приближил още повече към нея, чак сега Анна забеляза златния синджир на амулет, който се губеше под ризата му. Той не спираше да се приближава към нея, не откъсващ очи от нейните, тя бе готова да готова да го удари, когато ръката му се отправи към лицето й, но го подмина, връчвайки писмо на Нерин. Лицата им бяха толкова близо, че Анна усещаше топлия му дъх пред маската. След като принцесата взе писмото, елфа се отдръпна назад и се облегна на дивана. Нерин се изправи и излезе от стаята, отваряйки писмото.