The return of the heiress

11

Анна се събуди, чак на сутринта. Бе спала ден и половина. Когато се събуди очакваше да намери Мелан легнал до нея, или седнал на креслото, но него го нямаше. Тя стана и излезе от стаята, като естествено отиде в неговата. Отвори вратата само, за да намери стаята празна с перфектно оправено легло. Анна започна леко да се притеснява, но после се осъзна и започна да го търси из другите стаи. Никои не бе стаята си, нито Тарн, нито Ерен, нито Арин. Тя се запъти към стълбите, и след като слезе по тях, тя влезе във всекидневната. Нямаше никого. Анна обиколи цялото имение, и не намери никои от приятелите си, затова реши да пита някоя от прислужниците, дали знаят къде може да са те. Тя бе разпитала поне десетина, докато накрая не изкопчи някаква информация, че били напуснали имението и се запътили към Теран, голям град на много мили от тук." Как може да ме оставят сама тук." ядоса се Анна и излезе от имението като се запъти към Нагит, за да се разсее. Тя се преобрази в елф и се затича към града."Защо не ме взеха в тях? Наистина ли ме мислят за такава голяма пречка? Само да се върне Мелан, такъв скандал ще му вдигна. Ами ако не се върна? Ако нещо стане с тях и всички бъдат убити? Изведнъж Анна чувства огромна тревога, цялата настръхна, тя усети как нещо много лошо ще се случи скоро. Тя спря и се обърна, после се затича към имението сякаш някой я теглеше на там. Имаше чувството, че ще стане нещо лошо там, и че тя трябва да бъде там, за да го предотврати. 

Бе напрегнала всички сили да стигне по бързо до имението. Когато пристигна, отвън се бе натрупала голяма тълпа от към петдесет орки и тролове. Анна заобиколи като се увери, че никой не я е видял. Тя влезе през задният вход и преполови разстоянието до стълбите и стаята си за нула време. Влетя в помещението и отвори вратите на гардеробът. Взе мечът на баща си и амулета на майка си и тръгна. На долу по стълбите Анна вече бе сложила амулета на врата си, а мечът висеше закачен за колана й.  Всички прислужници се бяха събрали на долният етаж и чакаха атаката на врага. Анна мина покрай тях и излезе през главната врата на имението. Тя закрачи към орките и троловете, но се спря на няколко метра от голямата сграда зад себе си. Тя сви юмрук и го заби в земята. Зад нея започнаха да се издигат големи дебели стени от плътен лед, накрая цялото имение бе обградено от стените като защитна непробиваема стена.

От близката гора излязоха Елат и Крен. Анна стисна челюст и се приготви за атаките на враговете си.