- Анна бягай, ще те хванат. Господи как всичко се обърка толкова много. Трябваше да са десет на брой, не сто. Давайте, по-бързо. Хайде!
Мъжът пред нея викаше, а Анна Сандон се опитваше да им избяга. Цяла орда ги преследваше по-петите, а те всички бяха ранени. Планът бе да да атакуват група от десетима и да ги заличат бързо, но се оказа, че бяха получили грешна информация, бяха ги изиграли и сега те бяха да спасят животите си. Четирима срещу сто, нямаха шанс дори да избягат.
Чу се опъване на тетива и след секунда само полетяха стрели по тях, една от тях Улучи Анна в бедрото и тя изкрещя от болка, свличайки се на земята. Русокосия мъж пред нея се спря чувайки вика й, само след секунди той се намираше пред нея и бе извадил меча си, бе готов да даде живота си за нея. Той се сражава дълго време преди стрела да прониже гърдите му. Анна изпищя, гледайки как той се свлича на земята пред нея, а тези, които го бяха убили хванаха Анна и тръгнаха. Влачеха я дни на ред, седмици дори, хранейки я с незнайно на произход месо и вода. През повечето време Анна бе в безсъзнание от кръвоизлива и болката в крака си. Най-накрая пристигнаха в столицата Норм. Завлякоха Анна до тронната зала. След като влязоха вътре, тя настръхна, на стола седеше Мортон, който и се усмихваше подло.
-Здравей, красавице.-каза той с дрезгав глас.
Някой затвори вратата след нея и я заключи, от там започнаха болезнените месеци пълни с мъчения за Анна Сандон.

YOU ARE READING
The return of the heiress
FantasyАнна Сандон бе просто едно обикновено момиче, което изгубило родителите си едва, когато е била само на една годинка. Отгледана от чичо си Ролан и леля си Конет, тя никога не е получавала обич. Тя не харесва роклите и момичешките глезотии. Целият и ж...