The return of the heiress

1

-Не спирай да бягаш - извика Ролан- Аз казвам кога да спреш. За наказание ще направиш още 10 обиколки на базата.

-Не е честно вече е десет вечерта и ние не сме се прибирали въобще.-изпъшка Анна.

-Ти май си просиш още 10 обиколки, а?-каза Ролан, докато я гледаше заплашително.

Анна изпъшка и тръгна пак да бяга, мина покрай него с такава ярост, че едва не го събори. Беше и омръзнало от едно и също всеки ден в последните 8 години. Ставаше всяка сутрин в 5 и с чичо й тренираха до 10, после хапваха на бързо, чичо й даваше задачи за вършене, докато той е в ковачницата и до късно вечер бягаше и така всеки божи ден. Но днес не бяха яли и не бяха напускали тренировъчната база. Анна се зачуди, защо чичо й не се бе явил в ковачницата днес. Ролан бе най-добрият ковач в града и не си позволяваше да не се появи там. Преди да стане ковач, той е бил капитан на армията на крал Дрен и кралица Рийн, един от най-уважаваните и свирепи войни в цялата страна. Но за жалост преди 18 години кралят и кралицата били избити, жестоко изклани в съня си от Мортон, брат на кралицата, човекът-демон. След като избил и последния човек носещ кралската кръв той седнал на трона. Крал Дрен бил войн, за който се пеели песни още преди да се възкачи на трона. А кралица Рийн била най-прекрасната от всички.  Всички живеели в мир и спокойствие, докато не се появил демонът. От тогава дните в целя континент са тъмни и мрачни, слънцето не е същото, не топли, не свети ярко, както е правело преди. Мортон пуснал свободно да се разхождат неговите слуги, долни и противни изчадия. Тролове, гоблини и демони убивали и плячкосвали на воля. Но народът все още таи надежда, чака притихнал шушукайки си истории за това как кралят и кралицата успели да спасят едната си дъщеря, най-малката, преди Мортон да успее да я заличи от лицето на земята. Но никой не знае дали наистина това се е случило и все пак, само тази надежда крепи народа.

Анна продължаваше да тича загледана в земята. Дългата й кестенява коса, която бе прибрана на плитка, вече бе почти мокра. Сините й очи бяха изморени до такава степен, че почти се бяха затворили. От челото на момичето капеше пот, цялата бе подгизнала и мръсна. Мразеше това чувство. Чудеше се какъв ли му е проблемът на чичо й, че се заяжда така с нея. Тя правеше всичко, което той й кажеше. Пазаруваше, чистеше, тренираше и ядеше, когато той й нареди и въпреки това, той никога не беше доволен от нея. Амулетът на врата на Анна  се откопча и се изхлузи от врата й падайки на земята. Тя веднага го усети и се спря, започвайки да оглежда тревата и да го търси. Не можеше да си позволи да изгуби единственото нещо, което и бе останало от майка й и без това не помнеше родителите си, поне амулета й напомняше, че е имала такива някога. Ако се наложеше щеше да прекара цялата нощ, но щеше да го намери. Благодарение на острото си зрение и с малко късмет, Анна успя да го намери бързо, и с последните си останали сили довърши финалната обиколка.