The return of the heiress

10

  Мелан я целуваше страстно, а тя бе пъхнала ръце под ризата му. Анна усещаше как всеки мускул се стяга при допирът й. Той бе отгоре й, а тя бе увила крака около кръста му. Ръцете му бяха грижливо сложени на ханша й. За да задълбочи целувката Анна извади ръцете си от под ризата му и зарови пръсти в косата му, придърпайки го по-близо до себе си. След дългата целувка, Мелан се отдръпна леко. 

 -Не прибързваме ли малко?-попита той загрижено.-Не искам да направиш нещо, за което да съжаляваш после.

  - Мисля, че съм готова.-отвърна му тя и го целуна на ново. 

 Мелан й отвърна затягайки хватката на ханша й. Анна с едно бързо движение бе съблякла ризата му и се наслаждаваше на гледката. Мелан започна да целува и хапе нежно врата й и тя издаде лек стон. Точно, когато бе на път да задълбочи контакта им още повече, някой почука на вратата. Мелан изръмжа и отвори врата готов да убие човекът, който ги прекъсва. Когато отвори вратата завари Ерен на прага. Тя бе тръгнала да казва нещо, когато забеляза, че това не бе Анна, а брат й.

  -Мелан? Какво правиш тук?-попита Ерен. 

 -Играя шах.-отвърна й ядосан той.-Какво мога да правя? 

Чак сега Ерен бе забелязала, че той бе без блуза и с разрошена коса, после погледна зад него и видя Анна, която лежеше на леглото и бе забила глава във възглавницата си.

 -Ясно. Когато приключите играта на шах, Анна може да дойде да тренира с мен и Тарн, освен ако не е прекалено изморена от играта.  

-Ще и предам.-каза Мелан и затвори вратата.

След това се обърна и тръгна към леглото. Спря се и погледна Анна, забила глава във възглавницата.

-Пак ти казвам, Анна, не е нужно да го правиш.

-Но аз искам, просто нямам голям опит в това. По-скоро никакъв опит. 

Тя се обърна и го погледна, след това му даде знак да се приближи. Той го направи и тя го целуна. Мелан реагира бързо и възвърна старата им позиция от преди да ги прекъснат.

Ерен не можеше да повярва, че наистина бе заварила Мелан в стаята на Анна и то полугол. Тя бе останала с впечатление, че напоследък нещата между тях не вървят много на добре. Постоянно се заяждаха и се дразнеха взаимно до такава степен, че от страни все едно се ненавиждаха. Тя чудеше дали след като се съберат, поне се надяваше да се съберат, щяха да се държат по различен начин, или щяха да продължат със заяжданията. Когато стигна тренировъчната зала, Тарн вече я чакаше. Веднага след като го видя се усмихна. Той винаги и действаше така, караше я да се усмихва само като го види или като чуе името му. За нея нямаше по-перфектен елф от него. Всичко, което търсеше в един партньор го имаше в Тарн. Той бе мил и дружелюбен, много пъти се доверяваше прекалено лесно на хората, и в същото време ставаше друг човек, когато се биеше с някой, особено ако този някой бе наранил негов приятел или роднина, тогава наистина ставаше напечено.