👑MAGCON👑

9

След има няма 1 час щом се нахранихме момчетата се измиха. Щяхме да ходим ма фитнес нали всеки да си пази формата.

Аз съм с 1 а Алекс с 2. Слязохме доло за да заварим че само Хейс,Матю,Наш и Киян ни чакат. Така киснахме още 30 минути докато изчакаме и принцеса Камерън! Нали е дъгичко и си е сложил някаква много грозна шапка че прилича на някой педофил . Щом тръгнахме и бяхме вече в фитнеса бягах на пътечката ли бягах сигурно един час. После се набирах и накрая стигнах онези катерушки за акробатика(нз как се казват) не съм играла акробатика от 2012 от както паднах и си счупих крака и направо се изложих оттогава никой не ме помни и единствено Алекс знае за това.
Отидох при уредите сложих си специалните ръкавици и сложих от белия прах. Набрах се изапочнах номера от 2012 който прекрати тази ми кариера след 12 неуспешни опита успях да го направя. През това време бях изолирвала всичко покрай мен. Когато стъпих на земята дочух множество ръкоплякания когато се обърнах момчетата,Алекс и още няколко непознати ми ръкопляскаха. Джомсън се приближи към мен и ме гушна бях забравила че се правим на двойка с него. Той проговори в ухото ми:
-Знаех си че ти си онази Анна Смит която до 2012 беше златен медалист в акробатиката.-каза той нежно и ме целуна по главата.
-Да вярно е но моя фал няма по голям от него. Та това беше грешка за 1 етап убочаващ се всички ми се смяха и накрая се отказах.

Той не каза нищо вдигна ме като булка и ме завъртя. Всички ме гушкаха но единнствено Камерън не беше в настроение. Пък аз като му видях физиономията се хилнах. Някой от непознатите ми искаха автографи дтухи снимки но само 1 ме беше познал и това беше Джак не знам как но успя.

Прибрахме се в кчас:
Камерън веднага се качи горе и се затвори хм... от мухьовци какво ще очакваш. Всички се настанихме на масата покрай басиейна в шатрата и Мария ни сервира домашно китайско. Всички си говорихме докато не чухме трошене на стъкла и мъжко крещене. С Джак се спогледахме и станахме защото знаехме какво се случва успокоихме другите и се качихме на 2 етаж и се запътихме към стаята на Камерън. Опитах се да я отворя но той я беше заключил. Замириса ми на изгоряло.
-Джак разбий вратата той иска да се замозапали побързай- казах

Той разби вратата и намери припадналия целия в гръв Камерън. Джак потуши огъня а аз занесох Камерън на 1 етаж и извиках линейка. Всички се паникьосаха особенно Мат почна да обикаля и реве и цвичи като свиня не се здържах и му цапнах един. Линейката дойде аз и Алекс влязохме с него в линейката а на останалите им казах да стоят тука и ако има мещо ще звъннем.
Когато пристигнахме в болницата Кам го сложиха в операционната а ний с Алекс чакахме навънка. Постоянно притичваха сестри и лекари. След 7 уморителни часа всички лекари и сестри дойдоха пред нас а аз бях пред нервна криза.
-Госпожице Смит успяхме да спасим пациента но той е бил със 88% депресия и нещо го е накарало да иска да се самоубий. Ще трябва да се грижите за него и да не се претоварва. Но след като приключихме операцията той балнуваше някакви имена май бяха Джина и Сиера. Е приятен ден.-усмихна се и си тръгна
Аз влязох в стаята където го бяха настанили и видях спящата фигура на Камерън. Отидох до леглото клекнах на колене и хванах ръката му. Той помръдна и сплете пръстите ни и тогава стесни хватката. Чудех се какво ли е станало за да го доведе до ръба. Изведнъж той се размърда и сабуди. В очите ми се бяха настанили сълзи на радост и се усмихнах. Той ми се начумери и отклони погледа от мене чудех се защо но не го оставих намира. Той все още държеше здраво ръката. Аз се протегнах с другата и погалих бузата му:
-Как си по-добре ли си- проговорих
-Какво те интерва - исумтя
-Виж това че сме скарани не значи че не си ми приятел и не се интересувам от теб-проговорих иакренно
-Какво те накара да искаш да се самоубиеш?
-Виж не искам да говорим точно за това сега- отсече ме
Аз се ядосах и тръгнях да ставам но той ме дръпна и аз тупнах до него. Той ме гушна и започна да подсмърча. Никога не съм мислила че ще яидя момче да плаче. Той затегна прегрътката си и завря главата в гърдите ми. Продължаваше да хлипа тихо а аз прокарвах успокоително пръсти през косата му.
-Когато бях на 3 а сестра ми на 7 баща ми започна да ходи по клубове да се напива а вечер пребиваше майка ми. До 15 годишна възраст аз всеки ден гледах това. Накрая мама не издържа и почина. След това почна и мен но аз избягах и днеска научих че той е успял да погуби и сестра ми и сега идвал за мен.-каза всичко това на 1 дъх.
Аз се прувствах и започнах да хлипам тихо.
-Оттохава получих депресия и днеака ми дойде я повече. А когато те виждам в обятията на Джонсън ми иди да потроша всичко и направо-изохка а аз го погледнах някак страмно но и жално.
Чудх се дали ми казва истината или не. Но за да го успокоя го целунах по челото. Той и така заспа. Изведнъж от нищото влезе Джонсън аз се окукорих но му направих знак да мълчи и че идвам. Станах внимателно така че да не събидя Кам и отидох при него. Разказах му всичко което ми каза Кам. Той ме погледна съчувствено и ме пита въпрос на който и аз не знаех отговора но мещо в мен сякаш запърха:
-Обичаш ли го?-попита ме с мазна усмивка той. Аз от сяоя страна се изчеряих а той започна да подскача и да пей. Засмях се.Отидох до него и го гушнах:
-Благодаря ти Джак за всичко което направи за мен!-той ме гушна и ме целума по челото.
-Няма защо! Усмихна се и ми намигна аз се изкикотих и отидох отново при Кам. Настаних се до него и така съм заспала.

Сори ако има грешки!