Казвам се Мелиса, на 16 съм! Аз съм едно от децата на които всички се подиграват, защото са сираци и нямат родители.
Живея в едно сиропиталище и съм никоя. Нямам приятели, поради причината, че с когото и да се сприятеля винаги го осиновяват. Само мен не. Никой не ме иска.
Беше ми пределно ясно, че няма да ме осиновят. Само чакам да стана на 18 и да си тръгна. Нямам нищо и никога няма да имам. Кой би искал мен? Всички осиновяват малки деца. Аз съм най-голямата тук и ще си остана тук.
Домът за сираци не е най-приветливата среда. Аз също не искам да съм тук, но нямам избор.
Мислех, че завинаги ще остана в този дом за изоставени деца, но ето как един ден промени целия ми живот.......
Здравейте хора, пак съм аз! Това е новата ми книга и се надявам да ви харесва! Ето го пролога, а скоро ще пусна и следващата глава. Вероятно по-късно или утре. Ако ви е харесал пролога дайте вот-🌟 и напишете коментар-💬 за да знам дали съм разпалила интереса ви и дали ще следите историята.
ОБИЧАМ ВИ❤❤❤!
YOU ARE READING
The adopted {C.D}
FanfictionОтегчена, на прага на отчаянието, 16 годишната Мелиса Барнс живее в дом за деца, но животът ѝ бива преобърнат на 360 градуса, когато семейство Гриър я осиновява. Вече отдавана загубила надеждата, че това ще се случи се сблъсква с напълно непознати з...
