The adopted {C.D}

Тридесета глава

Докато всички от семейството ми бяха навън, както правят норманите хора събота вечер, седях вкъщи, запленена по нов сериал, с толкова храна, че човек спокойно може да каже "тя е ограбила магазин". Бях отложила плановете си с цел да си почина от цялата суматоха напоследък и плановете ми щяха да вървят по мед и масло, ако някой не се беше сетил, че съм му в необходимост.

На вратата се раззвъня продължително затова побързах да сляза. Щом отворих пред мен стоеше Али. Объркване премина през мен, трябваше да бъде на някаква гала вечеря. Облеклото ѝ, дълга прилепната по тялото бледо розова рокля с дълбоко деколте, издаваше точно това. Влезе като хала, придържайки роклята си, която се влачеше по земята. Токчетата ѝ бяха толкова убийствено високи, че се зачудих как не се е спънала.

- Какво правиш тук, не трябваше ли да си на онази гала вечеря? - попитах я, затваряйки вратата след нея. Изглеждаше ядосана.

- Трябваше.

По тонът ѝ разбрах, че съм права. Накъдрената ѝ коса беше прибрана с фиби в кок, затова тя ги премахна и дългата ѝ руса коса се спусна по раменете ѝ.

- Помниш ли, когато ти казах да използваш брат ми, за да си върнеш на Сара? - попита, а аз кимнах, спомняйки си за разговора ни в училищната тоалетна - Е, това може би беше най-лошата ми идея. Не вярвай на Коди.

- Какво? Защо? - изпищях срещу нея. Нещата между мен и Коди вървяха толкова добре.

- Мисля, че онази усойница е оплела брат ми в, даже и Сатаната не знае каква, измамна игра. На гала вечерята чух разговор, който определено не е трябвало. Взимай си нещата, Мел, отиваме в Ню Йорк.

- Как така в Ню Йорк?

- Само един човек може да ми каже какво става тук. Повярвай ми, намислили са нещо много коварно.

- Кой човек?

- Бившия ми. - изплю с отвръщение.

- Този, с когото си скъсала заради Сара? - попитах объркано. Не разбирах какво точно става, но предпочетох да ѝ се доверя. Не смятах, че ще ме подведе напразно или ще действа срещу собствения си брат без причина.

Тя кимна насреща ми, затова я послушах и се качих нагоре. Преоблякох се от пижама в тесни черни джинси и бяла блузка с някакъв надпис. Напъхах няколко неща в малка раничка и грабнах якето си, слизайки надолу. Обух се набързо и двете изхвърчахме от къщата. Нещо ми подсказваше, че русокосата ми приятелка е повече от бясна, а това, което предстоеше едва ли щеше да ни хареса.

- Сега ще ми кажеш ли какво точно чу? - съсредоточих цялото си внимание върху Али.

- Коди те покани да отидеш на гала вечерята, но ти отказа. Трябвало е да откажеш, затова те е поканил. Знаел е, че ще откажеш и умишлено го е направил в последния момент. Сара е знаела, че Камерън има ангажимент и ти е трябвало да откажеш, за да отидат заедно. Въпреки упреците на Джак цяла вечер не се спрях да ги наблюдавам. Последвах ги, без те да знаят, във ВИП стаята, където подслушах разговора им. Мелиса мисля, че ти и Камерън сте просто пионки в тази игра. Сара каза на брат ми "Внимавай да не се привържеш към нея", на което той отвърна с "Ти внимавай да не се влюбиш в него, отново". След това споменаха Брендън, а това ми беше достатъчно, че да дойда при теб и да тръгна за Ню Йорк. Трябва да знам какво се случва, ние трябва да знаем. - след изказването си си пое дълбоко дъх, сякаш не го беше правила от минути. Макар и да изрецитира всичко бързо я разбрах.

Пътувахме доста дълго, а на влизане в Ню Йорк ни хвана трафик. Наложи ми се да говоря с Наш поне два пъти, тъй като първоначалната реакция на брат ми осиновителите ми за "малкото ми пътуване" не беше никак задоволителна. Обещах им да ги държа в течение.

През това време Али се беше обадила на някаква нейна приятелка, при която щяхме да отседнем. Колкото и да се опитваше русокосата ми приятелка не можа да я разубеди да отидем на хотел.

- Отиваме у Джиджи да си оставим нещата, след което господин Брендън ще има неприятно посещение.

- Добре. - кимнах срещу блондинката, а тя продължи да кара, като след 20 минути спря пред голямо пищно имение.