The adopted {C.D}

Тринадесета глава

Събудих се от звъненето на телефона си. Надигнах се и го взех от нощното шкафче. Погледнах го и на екрана бе изписано "Али".

-Отвори ми!-прозвуча гласа и' от другата страна щом вдигнах.

-Какво?-недоумях.

-Пред вас съм, отвори вратата.-отвърна и затвори.

Станах от леглото и лениво се придвижих надолу по стълбите. Предположих, че Наш и Хейс още спят. Отидох и отворих на приятелката ми, която беше заедно с Мади. Двете влетяха вътре, а аз затворих вратата след тях.

-Защо трябваше да ме будите толкова рано?-измрънках като се облегнах на вратата.

-Рано в дванайсет на обяд.-извъртя очи Али, а аз свих рамене.-Звъннах на звънеца три пъти, но явно всички спят като порове.

-Особено Хейс доколкото го познавам...та, както и да е.  Оправяй се и да излизаме!-каза Мади.

-Къде?-попитах.

-Разбрахме се с Джонсън, Гилински, Мат и Камерън да се чакаме в новатата сладкарница в края на града.-отвърна.

-Не може ли по-късно?-попитах отегчено.

-Не!-отвърнаха двете в един глас.

Извъртях очи и се качих горе. Влязох в банята и извърших обичайните си процедури. После извадих един бял топ на цветя от гардероба и едни къси панталонки. Облякох ги и обух белите си кецове. Сложих в една малка раничка нещата си и слязох долу, където заварих Мади и Али да разговарят с Наш.

-Готова ли си, вече?-попита Али, а аз кимнах.-Е, Наш ще дойдеш ли?

-Не, не ми се идва!-отвърна той.-Предполагам и на Хейс не му се идва.

-Колко гадно само ни изгони от стаята му!-измрънка Мади.

-Добре, да тръгваме!-подкани ни русокоската.

Сбогувахме се с Наш като го попитахме дали иска да му вземем нещо и той даде поръчката си-ябълков пай. Излязохме от къщата и се качихме в колата на Али.

След около половин час вече се намирахме пред сладкарницата. Влязохме вътре и се огледахме. На масата в левия ъгъл забелязахме нашите приятели, а именно Камерън, Джонсън, Гилински и Мат.

-Здравейте!-поздравихме с момичетата щом отидохме до тях.

-Здрасти!-отвърнаха Камерън и Джонсън в един глас.