The adopted {C.D}

Двадесет и осма глава

Докато Коди разговаряше със сервитьорката гледах към градината с лебедовото езеро на ресторанта, в който бяхме седнали. Тъмнокосото момиче даваше разяснения по менюто, като не му спести истината, че някои от нещата не са особени добри, но други за сметка на това са истински "бонбон".

Когато момичето си тръгна, взела поръчката му, той впери погледа си в нея. Усмихна ми се, но щом не отвърнах на усмивката му, и пак концентрирах погледа си върху лебедите, той въздъхна. Подпря се на масата и гледайки ме, до някаква степен разтревожено, се опита да хване ръката ми или да привлече вниманието ми.

- Видях статията по-рано. - сподели, вече спечелвайки вниманието ми.

- Да, и аз. - завъртях очи.

- Мелиса знам, че си ядосана, но се успокой. Нищо толкова серизоно не е станало.

- Не е станало? Преди няколко месеца той написа песен за мен, която се убеждавам все повече, че е за Сара. Използваха ме през цялото време за заместник на някакво момиче и когато тя се върна той забрави всичките ни моменти, а накрая цял интернет смята, че аз съм тази, която е използвала Камерън.

Бях ядосана, но и обидена. Не можеше нещата да приключват по този начин и да стоят така! Нямаше аз да бъда черна овца.

- Още ли го обичаш?

- Не и след това, което ми причини, но го разбирам. Сара е красива, талантлива и известна, няма причина да не е влюбен в нея. Пък и може да му даде това, което иска. Аз не го направих.

- Виж, Мел - русокоското се приближи по-близо до мен - Нито за секунда не си помисляй, че Сара е нещо много повече от теб. Не се заблуждавай, че не си красива или че тя притежава много повече качества от теб. Двете наистина сте изключително различни една от друга, но точно в това се състои факта, че сте уникални. Е, въпреки че Сара е змия.

Засмях се и му се усмихнах.

- Как успяваш да си толкова мил?

- Вродена чаровност. - усмихна ми се, а аз отново се засмях - А сега обмисли какво ще искаш за обяд.

- Благодаря, но всъщност трябва да тръгвам. Шон има проблеми и трябва да му помогна или поне да опитам.

- Разбирам, ти и Шон сте добри приятели.

- Да, така е. Все пак той беше до мен след случилото се с Камерън.