The adopted {C.D}

Осемнадесета глава

- Ти сериозно ли? -попита отчаяно Али, когато разбра, че отново с Камерън сме били на сантиметри един от друг, а нищо не се бе случило.

- Не искам на бързаме, а и....все пак, знаеш, не съм се целувала преди. -отвърнах. - Ами, ако не знам да отвърна? Или отвърна и той реши, че не се целувам добре? Нямаш представа колко бях паникьосана снощи, Господи!-отново паника примесена с притеснение обвзе тялото ми.

- Спокойно, Мел! - блондинката хвана ръцете ми.- Това, което се случва в една целувка става спонтанно и не се усещаш. Наречи го инстинкт, ако искаш. Просто се остави на момчето да те води и нещата ще се случат.

- Благодаря ти, но все още се притеснявам. - погледнах я с лека усмивка.

- Нормално е! - потупа ме по рамото. - И все пак това е Камерън, няма да се притиска.

- Да, знам... -въздъхнах. - Но не искам да карам и него да чака твърде много. Винаги може да изгуби търпението си към мен и да се откаже.

- Спокойно! - усмихна ми се Али. -Всичко ще бъде наред, уверявам те!

- Благодаря... -усмихнах и' се. Секунди по-късно на вратата се почука и приятелката ми стана да отговори.

- Мм, като говорихме за вълка. -простена и му направи път да влезе.

- Топло посрещане. - погледна я и се приближи към мен, сядайки на леглото до мястото до моето. - Хей!

- Здравей! - усмихнах му се приветливо.

- Аз се изнасям. - приди да се усетя Али бе излязла и затворила вратата след себе си.

- Как си?

- Ами...добре.

- Имаш ли планове за днес? - попита, а аз кимнах отрицателно. - Е, вече имаш!

Кимнах в съгласие и го оставих да ме уговори да излезем по-късно, а само след няколко часа се намирах в колата на Камерън, която паркираше на улицата плътно до тротоара. Огледах се и забелязах, че не бяхме нито пред ресторант, нито пред мола.

- Мислех, че ще отидем на кино. - споделих.

- Това после, хайде! - подкани ме да сляза от колата.

Щом слязох влязохме в някакво не много голямо помещение, но сравнително просторно. Съдейки по инструментите и кабинката това бе звукозаписно студио.