The adopted {C.D}

Двадесет и втора глава

Когато Шон ме видя на вратата, подсмърчайки и неспособна да сдържа сълзите си, напиращи да намерят пътя си навън, просто ме придърпа в прегръдка, а след това ме покани да вляза. Настани ме на дивана в хола и ми каза да го изчакам пет минути. Качи се до горния етаж, а след това слезе и се настани на дивана до мен.

- Ще ми обясниш ли какво става? - попитах го.

- Неслучайно с Камерън не се разбираме последните месеци. - отговори ми.

Въздъхнах, готова да разбера истината и го подканих да говорим.

- Преди половин година договорът за връзката на Камерън и Сара изтече. Проблемът обаче беше, че те наистина бяха двойка. Поканиха ги в "Шоуто на Джими Паркър", където Сара обяви, че отношенията им за в застой, послушала мениджъра си, въпреки че с Камерън се бяха разбрали да направят точното обратното - да не послушат мениджърите си. По време на предаването си замълча, а след това се скараха. Улесняването на ситуацията предизвика заминаването на Сара за Ню Йорк, където започна да снима новия си филм.

- Това още не обяснява защо сте били скарани и какво засяга мен.

- Знаеш, че Камерън често пътуваше с предтекст, че отива на среща с мениджъра си. Всъщност ходеше при нея. Не знам точно кога са се сдобрили, но преди четири месеца разбрах какво се случва. Преждевременно, за да няма подозрения в медийте и така нататък, най-вече мениджърите им, бяха намерили развлечение. Сега, когато тя е тук вече не му трябва това развлечение.

Това ли бях аз за него? Развлечение?

Сълзите отново намериха място на лицето ми и се озовах в прегръдките на Шон.

- Защо не ми каза по-рано? - проплаках.

- Не можех.

Не го попитах защо не е можел, а пък не исках и да знам. Просто стоях сгушена в прегръдките му, позволяваща му да трие сълзите ми. Едва ли щях да се почувствам по-унизена.

Как можеше момчето, което бе направило най-милият на света жест за мен и бе положило толкова усилия да се окаже, че прото ме бе използвало за развлечение?

Станах, без да отразявам въпросът на Шон къде отивам и излязох. Навън се бе стъмнило и захладняло, но не се интересувах от тръпките по тялото ми или настръхналата ми кажа.

Тръгвах по алеята, подсмърчайки. Стигнах до парка и седнах на една пейка. Свих се и зарових главата си в колената си, обгръщайки ги с ръце. Така прекарах следващия час и когато се прибрах вкъщи си пуснах вечерното шоу, в което гостуваха Камерън и Сара.