The adopted {C.D}

Девета глава

С Камерън излязохме от кухнята и отидохме в хола, където Джонсън
се беше вживял в ролята на диджей.

-Искаш ли да танцуваме?-попита Камерън.

-Ъм...не мога да танцувам!-отговорих.

-О, хайде, отпусни се!-каза той.

-Не, не искам да се излагам!-казах.

-Добре тогава, искаш ли да излезем в градината там няма никой?-попита, а аз кимнах.

Проправихме си път през тълпата и се озовахме в градината. Беше доста мръсна, пожелавам късмет на Бек и Ерик с чистенето.

-Радвам се, че няма да чистя това!-възкликна Камерън, а аз се засмях.

-Определено, аз също!-изразих се.

-Да седнем някъде, не ми се стои прав!-измръка той, а аз кимнах.

Едвам намерихме чиста масичка със столчета. Съжалявам единствено горката лятна вила на родителите на Бек и Ерик!

-Дали всички вътре са пияни?-зачуди се кафявокоското.

-Най-вероятно!-подсмях се.

С Камерън още около час си говорехме в градината и клепачите ми леко започнаха да натежават. В този момент Тайлър и Мат излязоха от къщата гонейки се. Мат бутна Тайлър в басейна, а след това измрънка нещо от сорта на "Бомба" и скочи вътре.

-Какъв идиот!-изрази се Камерън.-Вече съм убеден, че са пияни! И само ние сме трезвени! Аз отивам да намеря Наш, а ти стой тук и гледай идиотите да не се удавят!

Аз само кимнах, а той тръгна напред. Двимата ми приятели запознаха спор в басейна, кой бил по-голямо копеле. Ох, боже, не ми казвай, че трябва да ги търся всеки път, когато са пияни!

-Ей, Мелиса!-обърнах се.-Според теб кой е по-голямо копеле?-попита Мат.

В този момент мислено се ударих по челото. Не казах нищо, а просто си замълчах. След малко Камерън се върна с Наш, които за мое щастие не беше пиян.

-Наш, може ли, да ме закараш вкъщи?-попитах.

-Да, разбира се!-отговори той.

-Не, аз те закарам и без това после ще ми е скучно и няма да има с кой да си говоря, а пък не съм в настроение за алкохол!-каза Камерън.

-Ами, добре!-съгласи се Наш.-Аз ще извадя идиотите от басейна!

С Камерън кимнахме и тръгнахме напред. Минахме през хола, където се вихреше партито и си проправихме тъп през тълпата от хора. Тъкмо бяхме на вратата, когато Ерик и Бек ни спряха.