The adopted {C.D}

Седемнадесета глава

-Хайде, опитай!-подкани ме Камерън, приближавайки току-що изпечения маршмелол. Секунди по-късно вкусих нещо неземно вкусно.

-О, това е божествено!-възкликнах.

-Сериозно ли никога не си опитвала?-попита, а аз завъртях глава отрицателно.

Двамата се намирахме в някаква гора на около 40 минути път от града и вече започваше да се стъмва. Не знам защо бе избрал това място за втората ни среща, но мислено му благодарях, че не ме бе отвел някъде сред хора. Бяхме седнали и запалили огън точно на брега на езерото, седейки на някакви трупчета. Личеше си, че тук е лагерувано.

-Табелата, която видяхме по-рано с надпис "Celtic camp" ни води точно на бунгалата, които са над нас и другото разположение на езерото. Някога беше лагер без възрастово ограничение, където можеше да прекараш цялото си лято и да бъдеш себе си или този, който искаш да бъдеш.-каза.-Като малки с момчетата често идвахме тук.

-Защо вече не идвате?-попитах.

-Лагера затвори преди пет години.-отговори.-Всичко беше тук, на това място. Първи флирт, първа целувка, първо гадже, първа среща, първа тръпка на непознати емоции и така нататък. Прекарахме три лета тук.

-Сигурно е било забавно.-усмихнах му се леко.

-Да, винаги беше.-и той ми се усмихна.

-Затова ли ме доведе тук? За да сподеш с мен детските си емоции?

-Не.-отсече.-Доведох те тук, защото всичко първо, което съм правил в началото на тийнейджърските си години е тук. Смятам, че ти като някой, който не е опитвал, не се засягай от изказването ми, може да намери мястото си тук сред природата.

-Не се засягам. И всъщност благодаря, че ме доведе на място, където няма хора. Не ми харесва да съм сред тълпи, а това също е много мило от твоя страна. Все пак споделяш нещо с мен, което е било къс от сърцето ти.

-Обичам това място, зарежда ме с положителна енергия.-вдиша дълбоко чистия въздух.-И аз съм бил като теб. На моменти си бях самонадеян пикльо, но около момичетата понякога губех контрол и се сковавах, ставайки срамежливия Камерън. Тук разчупих леда и може би този лагер е отговорен за това, което съм сега.

-Благодаря, че сподели, Камерън! Така ми доказваш, че ми имаш доверие.-гледах го с лъчезарна усмивка, не бе лъжа, че така ме караше да се чувствам по-сигурна и отпусната в неговата компания.