The adopted {C.D}

Първа глава

Както винаги стоях в така наречената си стая и гледах през прозореца.

На около двайсетина метра от сиропиталището имаше площадка, където децата играеха, а техните родители ги наблюдаваха. Никога не съм била от тези деца и няма да бъда.

-Мелиса!-каза някой и аз се обърнах.

Видях една от прислужниците на пансиона.

-Да?-попитах.

-Г-жа Шей иска да говори с теб, ела дете!-каза тя и аз станах.

За какво ли ме търси г-жа Шей? Тя се грижи за осиновяването. Отидох до кабинета и' и влязох.

Вътре беше тя с една жена и един мъж. Бях ги виждала в сиропиталището три пъти.

-Мелиса, ела насам!-каза Г-жа Шей и аз се прибрижих.-Седни!-аз изпълних командата и седнях на едни стол.-Това са семейство Гриър и от този ден нататък ти си част от тяхното семейство. Те те осиновиха. Знам, че първо трябва да се опознавате преди осиновяване, но те по-късно се връщат в родното си място и искаха да те вземат по-скоро. Вземи нещо, ако имаш да взимаш и се върни тук. - поклатих глава отрицателно.

Единственото нещо, което исках да взема беше една гривна, който винаги стоеше на ръката ми. Не мога да повярвам, че ме осиновиха! Това не може да бъде!

-Здравей Мелиса, знам, че не се познаваме, но ще имаме време да се опознаем. Сега да тръгваме, защото след два часа имаме полет до Омаха. - каза госпожа Гриър и напуснах сиропиталището с тях.

Излязохме отвън и на паркинга беше паркирам голям черен джип. Уау, доста скъпа кола!

-Хайде, това е нашата кола!-каза госпожа Гриър и тръгнахме към нея.

Щом стигнахме до колата видях, че вътре има някой. Прозорците бяха затъмнени.

-Сега ще се запозняеш с братята и сестра си. - каза господин Гриър и отвори вратата на колата.-Но първо влез, защото летището е на час път, а полетът ни е след два часа.-отвори вратата и аз се качих в колата.

Вътре имаше две момчета и едно момиче. Едното момче изглеждаше на моята възраст, а другото може би малко по-голямо от мен.
Момичено беше мъничко и русокосо на около 4-5 години.

Едното момче си беше сложило слушалки и гледаше в телефона си. Другото момче също гледаше в телефона си, а момичето си играеше някаква игра на таблет. Едното момче, което беше до мен вдигна поглед към мен и остави телефона на седалката.