The adopted {C.D}

Шестнадесета глава

-И не те целуна?!-изписка Мадисън, която до преди броени секунди бе нахлула в дома ми и сега ходеше след мен в кухнята, разпитвайки за срещата ми с Камерън снощи.

-Не му позволих!-изписках и' аз на свой ред и се тропнах на дивана в хола, излягайки се, тъй като ми се спеше изключително много и не ми беше до нея в момента. Кой, по дяволите, става в осем сутринта в събота? Пък камо ли да ходи на гости.

Брюнетката дойде до мен и избута краката ми, настанявайки се на дивана, карайки ме да извъртя очи.

-Защо?-полюбопитства.

Осъзнавайки, че няма да ме остави се изправих в седнало положение и гушнах една от малките възглавнички, опирайки се на нея. Започнах да и' раказвам всичко с подробности, а тя като любопитните клюкарки седеше кротко, наострила слуха си.

-Признавам, не очаквах някога Камерън да заведе момиче на планетариум.-сподели.

-И аз не очаквах да отида точно в планетариум на първата си среща, но няма да отрека, че бях повече от доволна.-казах.

- Това е толкова сладко!-възкликна.-Той си е направил труда за теб. В прочие, пита и мен, но не му казах нищо особено, което да му помогне.

-Много мило от негова страна.

-Мхм.-кимна.

-Би ли ме оставила да се наспя?-погледнах я с умолителен поглед.

-Не!-отсече.

-Мадиии!-извиках недоволно и сложих възглавницата в стука и', лягайка отгоре, а тя се засмя. Секунда по-късно обаче се озовах на земята, изстенвайки при удара.

Помислих, че като си легна на земята и не и' обърна повече внимание щеше да ме остави, но стана точно обратното. Започна да ме дърпа за краката и влачи по пода.

-Мадисън!-изкрещях недоволно.

-Какво става тук?-попита съсено Наш, слизайки по стълбите най-вероятно събудил се от врявата, която бяхме вдигнали. Търкането на очите му само доказваше това твърдение.

-Добро утро, Наш!-усмихна му се брюнетката самодоволно и пусна краката ми. Изправих се от пода, затупвайки се леко.

-Съжалявам за шума!-извиних се, защото знаех, че приятелката ми нямаше начин да го направи вместо мен.

-По-тихо, предполагам, че Хейс все още спи!-скара ни се.

-О, ще се погрижа това да не остане така за дълго!-Мадисън се стрелна нагоре по стъпалата, а синеочкото извъртя очи и седна на дивана.