The adopted {C.D}

Двадесет и четвърта глава

Пролетната си ваканция прекарах главно, стоейки вкъщи и плачейки, обградена от любимите си хора. Дори Лиз и Чад бяха отменили ангажиментите си, за да ме наблюдават и да бъдат до мен. Това бе наистина мило от тяхна страна.

Бях споделила всичко на приемната си майка и мислех, че тя вече гледа с други очи на Камерън, когото познаваше от години. Баща ми също, съжалявах за това. Наш също се бе ядосал много, Хейс от друг страна прикриваше яда и раздразнението си, правейки постоянни опити да ме разсмива.

Шон ме посещаваше често. Сближих се още повече с Лора, защото в повечето случаи идваше с него и оценявах това. С Али не си говорехме, но Мади ми каза, че е питала за мен след като брюнетката ме беше посетила веднъж. Самата тя повтаряше, че иска да ме вижда по-често, но работеше върху нова песен. Присъствието на Матю и Картът никак не ми стана чуждо, макар да дойдоха само два пъти. Просто заради мен Наш и Хейс не искаха да създават излишна врява вкъщи, но не можех да отрека, че и двата пъти от много кисела се бях поне развеселила.

Последния ден от ваканцията в спане до обяд, след което Шон дойде вкъщи и гледахме сериали, отново. Бяхме се настанили на леглото ми докато ядяхме пуканки и гледахме "Приятели". На вратата се почука и извиках "влез".

- Шон напоследък прекарваш много време около дъщеря ми, трябва ли да се притеснявам от този факт? - осиновителят ми се показа.

- Спокойно, няма такова нещо - уведоми го Мендес. - След малко си тръгвам.

Баща ми излезе, а аз от моя страна се засмях. Отношенията ми с Лиз и Чад ставаха все по-добри.

- Какво ще правиш с Камерън? - попита ме Шон, карайки ме да го погледна.

- Нищо, ще го отбягвам. - отговорих.

- Ако те притеснява искам да ми кажеш, ясно?

- Виж, Шон - прекъснах го и се приближих до него - ти, Камерън и момчетата се познавате от години и аз определено не искам да бъда тази, направила преграда между вас. Не искам да бъда виновна нито за обтегнатите отношения на Наш и Камерън, нито за ваш спор. Аз съм тук от няколко месеца, но вие се познавате от много по-дълго. Не предавай Камерън заради мен, не се карайте заради мен. Аз дори не съм част от компанията ви, просто се появих и бяхте длъжни да ме приемете.

- Не сме били длъжни да те приемем - оспори ме веднага - сами го избрахме, дадохме ти шанс и ти на нас също. Вече си част от нас Мел и държа да знаеш, че ние сме до теб и ще минем през всичко заедно. Независимо какво се случва винаги ще бъдем тук за другия дори и сега, когато отношенията ни с Камерън не са приказни - той остава наш приятел и това няма да се промени. Не се притеснявай за нас, ние ще се оправим, но най-много от всички ти имаш най-голяма нужда от подкрепа.