The adopted {C.D}

Двадесет и девета глава

Училищния звънец огласи цялата страда, пронизвайки тъпанчетата ми и разцепвайки тишината. Минути по-късно не бе отронен нито звук или признак за такъв. Учениците се бяха прибрали, а коридорите бяха пусти.

- Какво си мислехте, че правите? - силния тон на заместник-директорката ме върна към притеснението на останалите, отдалечавайки ме от мислите за празните коридори и неутолимоти ми желание да се прибера.

Погледнах към Али, която седеше на срещуположния чин, кръстосала ръцете си и поставила краката си в скута на Джонсън. Даваше вид на тотално отчаян от живота човек.

- Беше просто случайност. - защити ни Камерън, внимавайки с тона си.

- Случайност! Случайност ли беше направянето на тази бъркотия? - жената срещу нас беше ядосана.

- Госпожо Нюман, просто нещата излязоха извън контрол. Не трябваше да става така. - обади се Мади.

- Дръжте си езика зад зъбите, госпожице Биър! - скара ѝ се злобната маймуна.

- Но, госпожо, не мога да остана. Трябва да записвам. - възмути се Шон.

- Вече го обсъдих с родителите ви. Докато не почистите и оправите всичко няма да се приберете. Не ме интересува какви ангажименти имате. Аз също имах, но сега трябва да остана тук заради вас. Грабвайте парцала и чистете!

- Злобарка! - Гилински удари с ръка по чина, когато маймуната излезе от стаята. Брионетката до него изпуфтя и го прегърна.

- Сега ще трябва да чистим ли? - Матю беше отчаян.

- Няма да се разпаднеш от малко чистене, Мати. - Мади го погледна, опитвайки да подходи оптимистично, но на никого от тях не им се занимаваше, нито пък на мен.

- Това беше най-лошата седмица на номерата някога - изрази недоволството си Тайлър.

Приятелите ми имаха традиция, наречена "Седмицата на номерата", в която се забъркваха и други ученици. Макар да бях разбрала последна за това през цялата седмица се появяваха различни видове номера - измокряне на всеки всевъзможен, боя в шампоана, прах за сърбеж в дрехите, гнусни неща в обувките, залагане на капани и други глупости. В резултат, на което сега Камерън и Шон бяха с розови коси, Хейс имаше обрив, очите на Гилински бяха възпалени, глезенът на Али беше изкълчен, лаптопа на Джонсън развален, гримовете ми бяха унищожени и разсеяни навсякъде в стаята ми. Също любимите ми обувки бяха съсипани, а всички токчета на Лора бяха изгризани от кучето на Мади, която беше останала без вежди заради Коди. Коди, чиято кола беше тотално отказала да запали след номера на сестра му и гаджето ѝ.