*4 месеца по-късно*
Четири месеца, в които нещата вървяха гладко и всичко беше перфектно. Твърде перфектно. С Камерън официално бяхме двойка и се разбирахме отлично. Вземах частни уроци и консултации доста често, за да подобря училищния си успех и това в действителност ми помогна, като същевременно не пречеше да излизам с приятелите си или гаджето си, макар и на моменти да се случваше. Отношенията ми с новото ми семейство се затопляха все повече и повече. Може би в скоро щях да успея да нарека Лиз "мамо" или Чад "татко".
Обстановката при приятелите ми не се бе променила, поне не много. Гилински и Мадисън си бяха както винаги, Али и Джонсън също. Шон от време на време имаше своите премеждия с Лора, но това бе нормално. Единственото нещо, което не беше обичайно бе това, че Мендес и Далас не си говореха и като цяло се отбягваха, освен по време на видеа докато снимаха. Дори феновете бяха забелязали напрежението между тях, но отричаха да има нещо подобно.
Не знам дали приятелите ми наистина не знаеха какъв е проблемът или се преструваха, че не знаят, но винаги, когато попитахме един от двамата какво става те просто отказваха да дадат каквото и да е обяснение на ситуацията.
Мади беше заложила на това, че отново са се скарали за нещо тъпо и в скоро време щяха да се оправят. Преждевременно се бях запознала с по-голямия брат на Али и по-голямата сестра на гаджето си. Не можех да преценя дали тя ме харесва, защото по време на срещите, в които бяхме заедно се държеше супер странно, но Кам казваше, че тя просто си е такава.
В петък след часовете си хванах такси и казах адресът на дома на Камерън. След като пристигнахме платих на шофьора и слязох от превозното средство. Видях, че автомобилът на Шон бе паркиран отпред. Реших, че това може би е на добре и, че са се сдобрили.
Щом влизох вътре се отравих към кухнята, от която се чуваха гласове. Обвих дръжката с ръцете си и точно преди да я натисна чух нещо интересно.
- Смяташ ли, че се преструвам добре? - това беше гласът на Камерън.
- Ти си Камерън Далас, разбира се, че да. - това беше женски глас, който не можех да разпозная.
- Мразя това! - чу се гласът на Шон.
- Знам, затова просто млъкни. - скара му се гаджето ми.
DU LIEST GERADE
The adopted {C.D}
FanfictionОтегчена, на прага на отчаянието, 16 годишната Мелиса Барнс живее в дом за деца, но животът ѝ бива преобърнат на 360 градуса, когато семейство Гриър я осиновява. Вече отдавана загубила надеждата, че това ще се случи се сблъсква с напълно непознати з...