Fangirl Или "Как един "клик" промени всичко"

1 глава

  Слънцето вече грееше силно и напичаше всичко наоколо. Нямаше и помен от вятър. Само морския бриз, едва доловим, минаваше лекичко през близките палми и движеше клонките им.Плажът,чийто пясък изгаряше ходилата,бе препълнен.Въпреки това хората прииждаха отвсякъде, готови да се разхладят в приятната морска вода.Бе края на юли и лятото бе в разгара си .
   Междувременно в другия край на града нямаше и помен от тълпата на плажа в центъра на Лос Анджелис. Океанските вълни се разбиваха в големите скали, образувайки плътна бяла пяна. Небето бе синьо и само едно малко облаче се мяркаше далече зад хоризонта.Няколко рибарски лодки се полюшваха във водата. В далечината се мяркаше малко парче земя, което дори не би могло да се нарече остров и върху него стърчеше нещо,приличащо на палма и няколко скали. В другуя край на залива се виждаше обширно пространство препълнено с лодки, яхти и малки корабчета, които дремеха кротко, отпуснати като бели птици върху тихата синя вода. Една самотна чайка прелетя над златистия пясък и кацна на една палма, която стърчеше до тъмно синя къща с бели первази и голяма червена  врата.Слънцето, приличащо на  горяща факла, се бе оплело в зелените клони на палмата, откъдето топлеше моравата, ширеща се пред къщата.
    През отворения прозорец на стаята се полюшваха пердетата.В самата стая цареше огромна бъркотия. По пода лежаха хиляди списания,подчертани с маркер и отворени на различни статии. По стените висяха множество плакати на момче с едри къдрици, което се усмихваше чаровно. По пода освен списания лежаха и дрехи, нахвърляни на куп в единия край на стаята. В другия край на стаята се намираше голямо легло, постлано със сини чаршафи.На самото легло лежеше човек,толкова добре увил се в чаршафа, че бе невъзможно да се определи дали е мъж или жена.
   Изведнъж досаден шум огласи стаята и радиото на нощното шкафче се включи внезапно:
   -Добро утро на всички, Вие сте с радио  "Лос Анджелис". В момента е 9 часа сутринта и слънцето е високо в небето.Така че хайде, време е да се ндигнете от леглата и да посрещнете новия юлски ден.
    Фигурата, досега увита здраво в чаршафа се сгрумоляса силно на пода, и се размърда. Ръка се подаде изпод чаршафа и започна да опипва слепешката нощното шкафче. Щом усети радиото под ръката си го тресна с все сила и то замлъкна. После много трудно премахна от себе си чаршафа. Постепенно щом разкри тялото си изпод чаршафа фигурата се оказа момиче с дълги кестеняви коси. Бе облечено в къси широки панталонки и раздърпана тениска. Разтърка очи и ги отвори бавно, примигвайки няколко пъти.Щом прочисти поглед, погледна към часовника на бюрото и се плесна силно по челото.
    - По дяволите,по дяволите успах се.Отново!-говореше си тя и търчеше из стаята.
  - Къде ми е блузата,къде е?-вайкаше се тя- Блу?- извика.На вратата се появи малко кученце с чехъл в уста.
    - Лошо куче, лошо!Пусни ми чехъла веднага!Хайде,Блу,нали не искаш да закъснея отново.-Кучето пусна чехъла и изхвърча през вратата.Чу се звън на телефон отново и отново. Момичето подскочи, отвори някакво чекмедже и извади от вътре телефона си. Погледна към екрана, където бе изписано нечие име.Оправи няколко кичура от косата си, пое си дълбоко дъх и натисна зелената слушалка.
   -Майко, здравей.Тъкмо щях да ти звъня вече  съм в таксито на път за летището.- От другата страна на линията се чу глас:
  -Наистина се надявам, че пътъваш натам, Корнелия.Полета ти е след по-малко от час. И наистина се надявам да не стане като миналия път.Помниш нали?
  - Разбира се, майко, разбира се-Кортни извъртя очи.Наистина мразеше да я наричат с пълното ѝ име. И бе сигурна,че майка й отлично знае това.
   -Майко, връзката е лоша....не те чувам добре...Пшшшш...-стар и изтъркан номер,който Кортни истински обожаваше.Подсмихна се дяволите и влезе в банята, тананикайки си.

     -Да,Луи,забога познаваме се от бебета знаеш къде живея,мотльо такъв.Трябва ми бърз превоз.Хайде де знам,че ще ми помогнеш.-Кортни говореше по телефона.
  - Добре, но ще поискам нещо в замяна задето ме вдигаш от леглото толкова рано.
  -Да, да после сделките, първо работата. И побързай времето си тече, Луи, а живееш отсреща.
-Идвам.-отговори той и с това линията прекъсна.

*10 минути по-късно*
    Кортни стоеше пред огледалото,борейки се с един немирен кичур, когато се чу изсвирване на клаксон.Кортни набързо взе куфарите, наведе се погали Блу по главичката.
   - Довиждане,Блу,ще ми липсваш.Луи ще се грижи за теб не се тревожи.-После стана внимателно отвори входната врата,погледна още веднъж назад и затвори вратата след себе си.Изтича към колата и Луи побърза да прибере куфарите ѝ в багажника, докато тя се качи на предната седалка.
    -И ако пак посмееш да си опънеш краката като миналия път, лично ще ти връча парцала да почистиш.–Луи бе онези момчета, които наистина обичаше и пазеше колата си много. И Кортни изобщо не разбираше тази мания, защото за нея това си бе просто вещ. И вместо да обърне внимание на обичайната заплаха, Кортни присто попита:
    -Луи?
    -Хм?
    -Мислиш,че с майка този път нещата ще минат гладко.
    - Доколкото познавам майката ти...едва ли, дребен. Но пък не се знае всичко е възможно.
    Сякаш тези думи успокоиха малко Кортни и тя въздъхна, облекчена, сякаш не пътуваше право по пътя,който щеше да я заведа там,където най-малко очакваше.

И така ето я и нея.Първата глава. Извинявам се ако има правописни или пунктуационни  грешки, но съм толкова развълнувана. Не забравяйте да гласувате и коментирате!!!(Сега докато редактирам тази глава година по–късно направо ме хваща срам. За всяко нещо си има първи път, предполагам в моя случай също.  Продължавайте да четете, времето нататък си е казало думата и мисля, че си заслужава. Мисля, че всички забелязахме, че описанията в стил седми клас ми се удават).