Fangirl Или "Как един "клик" промени всичко"

Глава 11

  Кортни

С Джош още бяхме на върха на сградата и съзерцавахме гледката отгоре. Беше тихо, никой от нас не говореше, просто си стояхме. Не беше неловка тишина, просто думите нямаха място точно в онзи момент. Харесваше ми тази нова страна от Джош, която постепенно започвах да преоткривам. За краткото време, което го познавах разбрах, че думите бяха една от най–силните му страни. Не се страхуваше от истината и не се опитваше да я скрие.Бях тъй  щастлива и тъй освободена както не се бях чувствала от доста време насам. От друга страна бях съвсем мъничко уплашена да не би боговете да решат, че ми върви прекалено добре и да се случи нещо неочаквано отново. Спокойствието на Джош винаги докарваше вълна от смирение в мен. И понеже изпитвах постоянна нужда да говоря без да спирам, смирението, което носеше цялата му аура, ме караше да млъкна. И двамата бяхме толкова любопитни да открием всичко за другия. Въпросите бяха на върха на езиците ни, но сянката на тишината ги поглъщаше и те оставаха неизказани. Въпреки че очаквах по-скоро от себе си да се предам и да започна с кръстосания разпит, не стана така. Джош ме изненада като зададе първи въпрос:

-Защо беше в участака онзи ден?-нетърпението се четеше в очите му, който тайничко надничаха в моите за търсения отговор.
-Аз ...ами, аз купих билети на черно.-Джош ме изгледа продължително и в очите му пак се появи онова пламъче, което ги накара да грейнат като летен изгрев. Той замълча за известно време и по лицето му се четеше объркване.
-Знаеш, че това е престъпление нали?
-Знам-чувствах се леко виновна под настойчивия му поглед.
-Тогава защо го направи?
-Ако ти кажа няма да разбереш и най-вероятно ще ми се присмееш.-Нервността в гласа ми вече бе повече от очевидна. Наистина не исках той да ме помисли за някакава глупачка с детски мечти, каквато всъщност бях.
-Опитай-отвърна той и без капка колебание в гласа.
-Исках да отида на един концерт. Наистина исках да отида на проклетия концерт. Толкова много обичам изпълнителя, което изглежда глупаво,знам. Просто песните му винаги ми говорят по някакъв начин, казват ми какво да направя, кое е правилно и как да постъпя. Казват ми,че когато плача е време да спра, че когато съм щастлива трябва да задържа щастието в ръцете си и да не го оставям да се изплъзне между пръстите ми. Показват ми,че трябва да живея сега, защото после може да е късно. И когато се преместих домът ми ми липсваше адски много, колкото и да не исках да е така. Музиката на Хари ми помогна да преживея всичко и да продължа. И без да се усетя се вманиачих до такава степен, че смятах,че някой ден ще го срещна и ще мога да говоря с него.
-Кортни, това не е невъзможно.Ти можеш да го срещнеш и можеш да говориш с него и това изобщо не е детинско.-прекъсна ме Джош.
-Не глупаво е...аз четях литература за него и смятах,че мога да живея неговия живот така. Че влизам в главата му и чувам песните му. И когато най-добрата ми приятелка ми се обади с тази идея, сграбчих възможността веднага. И ...така се озовах зад решетките. Останалото го знаеш.
-Значи си фенка.-кимнах-Звучи по-интересно отколкото мислех, че е.
-Историята изобщо не е интересна и е толкова глупава.
-Повярвай ми няма нищо глупаво в това.
-Повечето хора ме съдят за това. Знаеш, защото живея два живота едновременно.-Джош се засмя и това определено беше най-прекрасния смях,който бях чувала някога и беше толкова заразителен. И въздухът се изпълни с смеховете ни, които ехтяха и се преплитаха в невидима нижка във въздуха.Беше истински спиращ дъха звук.
-Благодаря, че ми сподели.
-Благодаря,че ме изслуша.
-Може би ще трябва да се запозная с творчеството на този твой Хари. Знаеш, за да имам причина по често да ти се обаждам.
-Може би трябва-отвърнах единствено, защото исках да чувам гласа ми всеки ден, всяка минута. За лека нощ, за добро утро и за всичко значително и  незначително.
-Може би-усмихна ми се топло.

                  *    *     *     *     *    *
След срещата на върха, както обичаше да го нарича Джош, не спирахме да си говорим. Той ми даде домашния си телефон и всеки път, когато вдигаше чувах как нещо се преобръща и пада.Чуваше се тихото ръмжене на Джош придружено с известна доза ругатни.
  -Бабо не е ли време да смениш тази стара трошка с шайба за нормален телефон?-питаше всеки път и аз притисках ръка към устата си, за да заглуша тихия си смях. Обичах да си представям бабата на Джош макар да не я бях срещала никога. Бели коси и сини дълбоки очи като на Джош. Докато говорехме по телефона вече бях сигурна как върви напред-назад из къщата и дърпа след себе си дългия кабел на стария телефон. И се чувствах точно като по онези стари филми,по които момчето ухажва момичето дълго. Обажда й се по телфона и говори с нея дълго, докато някой възрастен не мине,не потупа часовника на ръката си и му даде знак,че е вече време да приключва. Зададох му няколко пъти въпроса защо просто не говорим по мобилния, но винаги бях скастряна, че развалям забавата. Разговорите ни бяха придружени от много смях, спорове и тайно споделени усмивки.Говорехме за текстовете на песните на Хари и докато припявахме заедно по телфона, Джош винаги добавяше някоя допълнителна дума от себе си. Твърдеше,че така звучи в пъти в по-добре. И аз се съгласявах, макар че харесвах също толкова и оригинала. Той започна да ме убеждава да остана и да постъпя в колеж в Лондон и аз постепенно се предавах и идеята за оставането вече беше почти твърдо решение.

... Заради мама и брат ми, разбира се.

Здравейте, скъпи мои!❤Това е новта глава. Надявам се да ви хареса и се извинявам ако има правописни или пунктуационни грешки. Както винаги ще ви помоля да гласувате и да оставите цялсотното си мнение в коментарите  (наистина драснете по едно коментарче;-).Обичам да чета какво мислите за историята и как желаете да бъде продължена. Това е допълнителна мотивация за мен да кача следващата глава по-бързо.
П.п само исках да поясня,че през седмицата ще качвам нова глава или в сряда,или в петък зависи кога съм по-свободна и ще се старая ако мога и в неделя също.
  Пожелавам ми приятен ден и до скоро.❤