Fangirl Или "Как един "клик" промени всичко"

Глава 16

    Kортни

  Вината е най–глупавото чувство, което човек може да изпита. Разяжда те отвътре и те кара да се чувстваш нищожен. После идва срама от постъпката. Защо го направих така? Защо бях такава глупачка? Ако бях постъпила по–различен начин;Ако бях разсъдила по–добре; Ако бях по– добра дъщеря;Ако, ако, ако...Но стореното си е сторено. И после те залива реалността: Aз съм пълна егоистка. И това е самата истина. Просто съм толкова глупава и безрасъдна, толкова безсърдечна и напълно объркана. Бях напълно несправедлива с мама. Съдих я без да имам причина. Има нещо особено болезнено да видиш човек, когото обичаш в подобно състоние. Помага ти да разбереш колко всъщност той ти дава. Не оценяваш някого, докато не усетиш, че има шанс да го загубиш. Що за ирония е човешката съдба? Разкайваш се за постъпките си, когато те вече са сторени и е невъзможно да ги поправиш. Аз трябваше да съм силната, аз трябваше да съм пример за Марк, аз трябваше да му помагам,аз трябваше да бъда до него, аз трябваше да бъда истинска сестра, а не подобие на такава. Марк винаги е бил силния – той не плачеше за нещо, което не можеше да поправи. Просто ставаше продължаваше напред и даваше всичко от себе си. Нали трябваше аз да съм пример за него? А аз дори не се поинтересувах от брат си или от майка си веднъж. Просто си събрах багажа и се изнесох– точно като татко.

Навела съм глава и гледам втренчено в болничния под.

Аз съм пълна издънка....

  В такива моменти се питам какво би направил Хари. Не, че го познавах, а така ми се искаше. Успокояваше ме да знам, че някой толкова важен за мен би постъпил точно като мен. Но съм сигурна, че той нямаше да постъпи така, защото няма сърце от камък и защото не е пълна издънка като мен.

Това определено не е никак успокоително...

  Въздъхвам и повдигам глава нагоре. Марк спи до мен. Натъжавам се само при мисълта, че горкото ми братче не е спало повече от двайсет и четири часа. Докторът мина преди час, за да ни уведоми, че в изследванията на мама няма нищо тревожно и утре сутрин ще бъде изписана. Той ни предупреди, че не бива да я подлагаме на какъвто и да е вид стрес. От няколко часа осмислям каква е малката вероятност да поправя трите си години отсъствие. И тогава ме озарява напълно налудничевата идея да остана в Лондон с мама и Марк. За момент всичко изглежда възможно, но после се сещам, че не мога да остана тук поради простата причина, че учебната година в колежите тук започва доста по–рано отколото у дома. А и едва ли ще приемат някоя слуайно объркана госпожица две седмици преди началото на годината. А за момент всичко изглеждаше толкова възможно. Със сигурност въздухът в тази болница сериозно уврежда действието на мозъка ми. Облягам глава на стената и затварям очи.