Fangirl Или "Как един "клик" промени всичко"

Глава 7

   Кортни

 Сещате ли се за онзи миг, в който буквално искате да потънете в земята, да изчезнете. Или просто да намерите магия,която да заличи подобни неприятни и отвратително неудобни моменти от живота ви. Защото в момента се чувствам така. 

  Имах спешна нужда се успокоя. Да разкарам второто сърце, което биеше в гърлото ми и да набутам цялото излишно напрежение обратно в стомаха си, където му беше мястото. В стомаха си поне можех по-лесно да го контролирам. 

    В такива напрегнати ситуации разумната Кортни изкача на хоризонта, за да спаси положението. И сега крещеше да се държа съвсем непринудено и леко, сякаш не съм в ареста и нищо не се е случило.

    –Здрасти, Джош.Привет. Какво те води насам?–изсмях се нервно.

     Току-що провалих всичките си шансове да оправя нещата..

     -Здрасти!–усмихна ми се съжалително–Дойдох да заместя баща си за смяната му.

     После се огледа предпазливо.Проследих погледа му.Шерифът, който ми даде телефона седеше зад някакъв компютър и блъскаше шумно по клавишите. Двама от другите се усмихнаха приятелски на Джош и тръгнаха нанякъде. Ако паметта не ме лъжеше името на шерифа,който стоеше зад компютъра бе Грийн.Той изобщо не отраазяваше околните, бе прекалено вглъбен в собствената си работа. Джош се обърна към мен:

  –Слушай,Кортни нямам идея как си се оззовала тук, но мисля, че мога да ти помогна да се измъкнеш без да чакаш.Ще обедя шерифа да те пусне, той ме познава–шепнеше тихо.

  –Не,Джош няма нужда ще се справя.....–спрях се. Той вече бе при шерифа и разговаряше с него доста разпалено.

   Изглежда за момент сякаш го убеди, но после през вратата влетя майка ми. Носеше пижама с огромно картинка на крава, косата и ме прибрана в разпадащ се кок и бе по чехли. Бих могла да преглътна вида ѝ, но това, което каза едва ли бих могла.

  –Добър вечер–поздрави я шерифът.

 –Щеше да е по–добра ако в момента дъщеря ми не се намираше зад онези решетки–посочи с пръст мястото,където седях.

–Сега разбирам–кимна шерифът.

–Няма нищо за разбиране. Казвайте къде да се разписвам, за да приключим по–бързо.

 Шерифът се разрови из някакви папки извади една, подаде химикалка на майка ми, тя се разписа. Извади портфейла си и набута сумата в ръцете на шерифа.

   Джош изглеждаше объркан.Исках да потъна в земята, майка ми, идва ,започва да се разпорежда, при това прилича на клоун.

 Шерифът отключи и пе пусна.Майка ми ме хвана за ръка и ме задърпа.Не можах нищо да продумам. Оставих мама да ме дърпа. Качи се в колата без да каже нищо.Не каза нищо и по пътя. Не беше бясна, беше разстроена. Легна си без да каже нищо, макар лампата в стаята ѝ да остана светната.
    
   Готова е. Съжалявам за забавянето,но просто имах нужда вдъхновението ми да се върне. Надявам се да ви хареса. Съжалявам ако има правописни или пунктуационни грешки.
   Приятно четене!❤