Fangirl Или "Как един "клик" промени всичко"

4 глава

      Кортни

 Стоях пред собствената си родна къща и се тресях от нерви. Натиснах внимателно звънеца и зачах - нищо. Къщата беше потънала  в  тишина.

  Как е възможно да е отишла някяде? Не, не това не е в нейн стил...
    Огледах се наоколо. Две къщи надолу бе паркирана колата на Джош. Преди да се осъзная вече се усмихвах глуповато и съвсем се отнесох. Никога не съм била обект на момчешко внимание, а дори и да съм била не мисля, че някога това ме е интересувало до такава степен. Едва го бях срещнала, по-точно се сблъскала с този,този напълно непознат и вече съзнанието ми редеше всевъзможни картини.
  Натиснах звънеца втори път по-продължително - нищо. Претършувах се из чантата си и извадих  ключовете. С много мъки отключих и се вмъкнах  в къщата, събаряйки едната от вазите, която стоеше до вратата и, изпускайки два пъти куфара си. Надявах се този шум да накара майка ми да се появи.Това обаче не се случи. Продължих нагоре по-стълбите.
   - Майкоооо,тук ли си? Ехоооо....?
Нищо. Надникнах във всяка една от стаите на втория етаж с изключение на моята. Отворих рязко вратата на спалнята си и бях права. Майка ми бе вътре. Със слушалки в ушите и четка за боя в ръката.Тананикаше се тихичко и боядисваше най-спокойно стаята ми. Мебелите ми ги нямаше, плакатите, плюшени играчки. Всичко бе изчезнало. Само четири наполовина боядисани стени.
  -Майко какво правиш?- без отговор- Майкооооооооо...
   Тя се обърна рязко, стресната от внезапната ми поява.
  -А, Корнелия, не те очаквах толкова рано.
  -Къде са мебелите ми?
  -Благодаря, че ме попита как съм.
   -Съжалявам. Здравей,майко! Как си?
  -Добре съм след като се появи.
  -Къде са мебелите ми? Или по-точно да попитам къде по дяволите е стаята ми.- повиших тон
  -Ако обичаш не ми повишавай тон. Ще отговоря на въпроса ти само ако ме попиташ нормално. Надявам се, че знаеш какво означава това. Започваш да си позволяваш прекалено много. Още от началото си знаех,че да живееш с баща си, ще ти повлияе зле.
    -Не започвай пак с това, моля те.-изпуфтях раздразнена и вдигнах главата си нагоре в знак на безразличност.
-С кое по-точно? Не мисля,че това подлежи на обсъждане. Това е моето мнение. И ако аз се преценя, без да си мръдна пръста ще те върна обратно тук.
-Хубаво- нямах никакви сили да споря с тази жена, а още по-малко имах желание за това.-както кажеш. Но все още искам да знам какво става и къде е стаята ми?-погледнах я въпросително.
  -Да кажем, че реших да освежа къщата.Ти все по-рядко идваш тук, затова реших,че стаята ти взима излишно място и за мен, и за брат ти.-погледна ме с онова изражение,което истински ненавиждах. Сякаш казваше : "Аз съм шефът тук".
   -Шегуваш се нали?-наистина се надявах това да е някаква шега.-Трябва да се шегуваш.
  -Изобщо не се шегувам. Смятам да превърна тази стая в кабинет, за да работя по-лесно и по-бързо от вкъщи.
  Не,не това е някакъв кошмар.Израсла съм в тази стая не може....не може толкова лесно да я унищожи. Не може!
  Естествено, че можеше. И още как. Резултатът вече бе налице.
  -Можеш да оставиш нещатата си в стаята за гости и след това да дойдеш да ми помогнеш тук. Двама работят по-бързо от един. Нали? Хайде забързай се малко!
  Вдигнах куфара и се замъкнах към стаята за гости в дъното на коридора. Отворих вратата и се огледах.Бели стени,черен килим,телевизор и легло. Без цветове - същински затвор.
  -Е това ще да е, Кортни.Толкова ти се полага.-пльоснах се безчувствено на леглото и се загледах в тавана.
  Не разбирам, та тя ми е майка.Има толкова стаи,които би могла да ремонтира и преобрази. Защо точно моята. Защо?
  Проблемът не бе в самата стая, а в начина, по който се държа тя.Телефона ми извибрира, някъде сложен в чантата, и погъделичка кръста ми. Извадих го и погледнах името, изписано на екрана-Тина.
Плъзнах пръста си по екрана към зелената слушалка.
   -Ало?
  -Как си, момиче? Как е времето в Лондон?-Тина както винаги говореше бързо,така сякаш някой я гони.
-Времето си е добре обаче аз изобщо не съм.- въздъхнах
-Какво се е случило?Пак ли майка ти?
-Да. Не вярвах,че е способна да извърши подобно нещо. Уви, за всяко нещо си има първи път.
-Чакай,чакай забави малко.Какво е направила?
- Изнесла е всички мебели от стаята ми и сега я боядисва, защото само вземала само излишно пространство, а къщата имала нужда от освежаване.
-Шегуваш се? Не би могла да го направи. Колкото и слабо да познавам майка ти не мисля, че е способна на подобно нещо.
-Грешиш. И аз се надявах, че едва ли би могла да стигне толкова далеч. Но тя всеки път ме изненадва.
-Обичам те момиче,но мися,че майка ти нещо не е наред с главата.
-Възможно е -засмяхме се и двете.
-Слушай мисля,че това, което ще ти кажа сега, дори майка ти не би могла да го съсипе. Кортни, имам страхотни новини........

Това е новата глава. Ако трябва да бъда честна това е може би една от най - скучните глави за писане и четене. Няма как без нея обаче, трябва все някак да преминем към същинската част. Не забравяйте да гласувате и коментирате. 

Приятен ден и до скоро!<3