Fangirl Или "Как един "клик" промени всичко"

Глава 14

  Всичко, което може да се обърка, ще се обърка. Точно, когато животът ми не изглежда чак толкова зле, нещо задължително трябва да се случи, за да съсипе това. 

 Седя в чакалнята на болницата и чакам. Марк е заспал и е облегнал глава на рамото ми. И двамата сме уморени от дългото чакане. Очите ми се затварят, но знам, че трябва да остана будна. Трябва да изчакам, за да разбера какво става. По коридора непрекъснато минават хора, медицински сестри и доктори. Всеки бърза за някъде, влиза в някой кабинет, после излиза и влиза в друг. Мирише на спирт и лекарства. Не мога да издържа повече тук и решавам да си взема кафе. Оставям внимателно Марк и се запътвам към кафе машината. 

  Докато чакам се сещам как, когато бях малка често обичах да си играя на доктор. Взимах пластмасовата си слушалка карах мама или татко да седнат на дивана и ги преглеждах. Толкова обичах тази игра, че бях  сигурна, че ще стана докторка. Сега единственото нещо, което искам е няколко да ми даде докторската слушалка, за да мога пак да излекувам мама. Изведнъж някой иззад мен извиква:

 – Госпожице бихте ли побързали?

Взимам си кафето и бързам обратно към чакалнята. Стигам точно навреме. Докторът седи пред Марк и разговаря с него. 

– Госпожице Уилямс?

– Да, аз съм. Как е тя? Какво се е случило?Тя е добре нали?

–  Госпожице, майка вие получила силен пристъп на паниячска атака. В момента е стабилизирана и се чувства добре.

– Не разбирам как така паническа атака?

– Всеки човек може да получи паническа атака, но някои хора имат по–голямо предразположение. Хора, които са под продължителен стрес имат най–висок риск от паник атаки. Причината за паническата атаката на майка ви може да е психологическа травма, която тя не е могла да преработи. В подобни ситуации човек не може да регулира дишането си, което всъщност е довело до припадака ѝ. 

– Кога ще можем да я видим?

– Може да влезете още сега, но трябва да бъдете внимателни. Не бива да бъде подлагана на никакъв вид стрес.

– Благодаря ви, докторе. 

  Двамата с Марк бързаме да влезем в стаята. Мисля, че ще помня този миг до края на дните си. Майка ми лежи на болничното легло, а системите около нея писукат. Затворила е очи и спи. Изглежда толкова уморена– кръговете под очите и са по– видни от всякога. При гледката ми се доплаква. Никой човек не бива да бъде подлаган на подобно мъчение. Кимам на Марк и двамата сядаме на леглото до нея. През по– голямата част от времето Марк винаги е по–силен от мен. Той твърди, че момчетата не плачат. От очите му обаче вече се търкулва една сълза. Слагам ръка на рамото му и го прегръщам. Той не се отдръпва. 

" Някои неща човек е длъжен да помни" казваше мама твърде често. Беше нещо като закон, който тя спазваше. " Някои неща човек трява да забрави възможно най– бързо" гласеше вторият закон на мама. Веднъж, когато ми беше казала това я бях запитала: 

– А аз как да узная кой закон кога и как да използвам? 

– Ще питаш – беше отвърнала тя.

– Кого да питам, теб ли?

– Сърцето ще питаш. То знае отговора.

– Ами ако сгреши?

– Тогава може да се сърдиш само на себе си.

–Ами ако забравя онова, което трябва да помня и запомня онова, което трябва да забравя?

– Ще ти се наложи да го завържеш на здрав, здрав възел.

    В света на майка ми нямаше място за лутания и съмнения. Законите бяха строги и незаобиколими. Моят свят е различен. В него няма нито строги правила, нито закони. Има само едно нещо, което важи: животът винаги ти предоставя втори шанс и той се нарича утре. Разхвърлян свят,без подредба и организация. Пълен хаос. След свяка сълза идва смеха, а след всеки смях – сълзата. Но нали именно от хаоса произлиза реда. Чуждите светове се управляват от закони и правила, а моят от нещо, наречено сърце. 

 Едно сърце, което сега беше разбито и се нуждаеше от майчините закони.

   Здравейте,

Първо искам да се извиня за адски дългото забавяне на главата. Но е края на срока и имам страшно много работа. Няма да се извинявам отново, а само ще кажа, че утре ще кача следващата глава.

 И така някакви мнения относно тази глава? Не забравяйте да гласувате и да оставите мнението си в коментарите.

 Пожелавам ви притен остатък от деня и до утре!!!<