Fangirl Или "Как един "клик" промени всичко"

Глава 9

       Кортни

  В старата закусвалня винаги миришеше на ванилия и мед.Сервитьорките тичаха между масите с препълнени подноси с кафе и палачинки.Кафе машината издаваше съскащи звуци и правеше компания на насядалите около барчето клиенти,докато небето сменяше цвета си от успокоително сиво към лавандуловосиньо.Това бе от малкото места,които не претърпя никаква промяна.

"Къде ще се седнем?"Марк ме измъкна от мислите ми.

"Седни,където решиш.Ще оставя избора на теб".Марк избра една малка маса,усамотена в края на заведението.Настанихме се удобно.

"Е какво ще хапнеш?"

"Палачинка с боровинково сладко естествено"

"Значи ставаме двама"поръчахме си и сервитьотката се оттегли с поръчката.

"Е?"Марк ме погледна въпросително"защо сме тук"

"Трябва ли да има причина?"погледнах го накриво.

"О,я стига,Кортни.На петнайсет съм вече.Тия номера не ми минават."Повдигна вежди и зачака.

"Марк не съм те виждала от месеци,не ми звъниш,не ми пишеш,а сега и това с мама.Не е излизала от стаята си.Колко?Два дни?"

"Защо аз трябва да имам нещо общо с това,че не е излизала.Може да е в криза на средната възраст"засмя се глуповато,но след като видя погледа ми,усмивката му изчезна.

"Колко често си виждал мама да остава в леглото някога след 7 часа сутринта?"

"Кортни нямам идея.Предполагам нещата се променят.А и почти не се прибирам вкъщи напоследък.Знаеш как е"

"Съжалявам не знам как е.Обясни моля"

"Вече съм достатъчно голям и ...почти нямам работа у дома.С едни момчета от училище имаме група и напоследък се очертаха няколко участия в един клуб.И съм доста зает покрай репетициите и подготовката."

"Свириш в клуб?"Не вярвах на ушите си.Малкото ми братче свири в клуб?

"Аз...ами..да"почеса се леко и ме погледна очакващо.

"Защо не си ми казал по-рано?"

"Да ти кажа?Кортни живееш на хиляди километри оттук,а когато дойдеш се караш с мама,а през половината от другото време си навън.Искаш да ти кажа какво?Че майка ни не е спала от месеци наред както трябва?Или,че не е същата много отдавна?Че вместо да бъдеш до мен като по-голямата ми сестра и да ме подкрепяш на участията ми,си в Лос Анджелис и обаждаш два пъти в месеца.Винаги ще бъдеш моя сестра,но нямаш право да искаш подобни неща от мен след като се държиш като пълна егоистка."Сервитьорката дойде с поръчката и Марк млъкна за момент.
   Наистина ли съм егоистка.Така ли изглеждам в неговите очи?
"Марк ....аз....."и тъкмо щях да започна да обяснявам,когато се чу силен глас..
"Ейййй,Мааааркк..."
   Обърнах се и замръзнах на място..

  Кратка е знам ама след като не бях публикувала от месеци ....предполагам ако е имало някакъв минимален интерес сега и него го няма....:-\ :-\ Хаха надявам се,че наистина ако бъда по-редовна ще има повече интерес(да бе говори си:-D ).Както и да....това е новата глава...Пожелавам ви хубав ден и до скоро;-)