Fangirl Или "Как един "клик" промени всичко"

Глава 8

      Кортни

Утрото е по–мъдро от вечерта.Я ми припомнете кой го беше казал,защото определено е изрекъл една много дебела лъжа.

  Седя на масата и закусвам.Прокиснало мляко и мед. Хладилника е празен.Това не се е случвало НИКОГА.Хладилника винаги е пълен.Мама ходи на пазар всяка сряда и неделя.Освен ако не е сменила графика,но тoчно същия график виси на хладилника.Не е сменян от праисторическата ера. Днес е четвъртък. Знаете ли какво значи това?–пълен хладилник.Тук нещо намирисва и не е само прокисналото мляко.

 Часът е единайсет и четири минути.Майка ми още е в леглото.Освен ако не се е измъкнала посред нощ,за да излезе на тайна среща с някой.От пенсионерския клуб?Хората на четиресет и осем ходят на такива.Нали?

    Някой слиза по стълбите. Обръщам се–мама.Слава богу,спасена съм от въображаемия дядо от пенсионерския клуб.Пфу.

    –Добро утро,мамо.-Тя дори не се обръща.–Исках да се извиня и да поговорим за снощи.Ще разбера ако искаш да ме накажеш.Готова съм да го  понеса.

  –Да го понесеш?Няма да те наказвам,Кортни.

 –Мога да не излизам за месец или....чакай няма да ме наказваш?

–Ако ти потрябва нещо-горе съм.

Тя няма да ме накаже...Няма да го направи.Добре де,може би утрото е по–мъдро от вечерта.И ще се качи горе?Чакай какво..?

  Докато размишлявах над случилото се покрай мен профуча брат ми.Измънка "добро утро" и пак се заизкачва по стълбите.Почти свива към своята стая,но се спира.Чука на вратата на стаята на майка ми.Тя му казва да влезе,но по погледа му разбирам,че е смутен.Вмъква се в стаята тихо.Спомен изниква в главата ми.Преди родителите ми да се разведат,помня,че стаята им беше като убежище за мен и Марк.Вмъквахме се при тях и говорехме дълго. По някое време баща ми захъркваше.Майка ми го тупаше по рамото и му казваше, раздразнена" Боби,пак хъркаш".Баща ми се обръщаше на другата страна и временно настъпваше тишина. После отново започваше,ние с Марк се разсмихвахме,а баща ми излайваше "Maрш всички по леглата!".Сега всичко е различно.Сякаш някое е натиснал копчето за пауза на животите ни.Марк излиза от стаята с тъжна усмивка.И от много време насам ми се приисква да кажа:

 "Марк какво ще кажеш да отскочим до старата закусвалня"

 Много време ми отне,но нямах вдъхновение.Така че това е новата глава.Публикувам две този път.И официално обещавам,че вече ще публикувам всяка седмица или поне ще опитам:)))

Kакто винаги с много любов<333