Fangirl Или "Как един "клик" промени всичко"

Глава 6

        Кортни 

За кратко имах две рибки. Казваха се Поезия и Свобода. Странни имена знам. Понякога, когато се чувствах зле, имах нужда от свобода или четях поезия, сядах пред аквариума им и ги гледах. Те плуваха в кръг, обикаляха отново и отново. Бяха толкова красиви.Можех да обгърна аквариума с ръце и разбирах, че там се случва нещо уникално.Живот в буркан.

    Животът в буркан е истинско чудо, но също и капан.Свобода и Поезия бяха хвнати натяснo, обречени да описват едни и същи кръгове отново и отново. Техният свят никога не се разширяваше. Никога нямаше да преживеят приклюпенията на Немо и да открият кои са всъщност. Взирах се в техния мъничък свят и там откривах смисъл. Мисли отвъд стените на аквариума. Ето какво си повтарях през цялото време без да спирам. Не исках да бъда хваната в капан от самата себе си и не исках като рибките да бъда осъдена да виждам единствено света  непосредствено пред мен. Исках живота ми да има посока и цел.
   Сега вече знам на какво са били обречени любимите ми рибки. Бих искала да обвиня Тина,задето предложи идеята или да обвиня майка си, че не ме пусна да ида да купя билетите. Едва ли сега щях да седя в ареста и да броя минутите, докато моя капан-решетките не се отвореха и не ме пуснеха на свобода. Трябваше да изтърпя само още двадесет и три часа и седем минути. Едва ли това би могло да се мери с времето, през което Поезия и Мелодия живееха в своя затвор. Дотук с перфектното ми досие  в полицията. Официално щях да бъда обявена за криминално проявена тийнейджърка. Кой знае още година или две и сигурно щях да правя компания на любимите си американски рапъри в затвора. Нали знаете все отнякъде трябваше да се започне с    престъпленията. Май това не беше зле като за начало. А и оранжевото не е демоде все още.
    Прогоних купчината глупави мисли и се опитах да  съсредоточа останалите си сили в идеята как по-бързо да се измъкна.
   -Ей, хлапе-обърнах се в посока на гласа-виж имаш право на точно едно обаждане. И гледай да побързаш.
Полицаят потупа часовника на лявата си ръка и ми подаде някакъв телефон.
  -Имаш точно три минути-Набрах набързо телефона на майка си и зачах.
  -Да-обади се сънения й глас.
  -Мамо, трябва да дойдеш да ме вземеш.
  -Къде се намираш?
  - Ареста на 101 улица
  - Идвам да те взема.
   С това телефонната връзка прекъсна. Това беше доста странно. Без крещене, без викане. А аз се бях подготвила за скандал. Настроението май щеше да се окаже като затишие пред буря.
  -Здравейте, шериф Грийн!
  -А,Джош отдавна не си идвал моето момче!Как си?
  - Всъщност съм наистина добре. Благодаря. Дойдох да търся татко, обещах, че ще го заместя тази смяна.
  - Вярно, Емет спомена нещо такова.
  Познавах този глас.....Боже дано е той. Нека е той,Боже. Така щях да се измъкна може би веднага....
  Я сесъвземи, Корнелия. Ако те види тук какво ще си помисли.
  Може би само ако погленех,тоест надникнех дали е той...Едва ли един поглед щеше да навреди.
  Обърнах се бавно. Права бях. Беше Джош. Побързах да се обърна.
  -Кортни?- не можа да скрие изненадата в гласа си. Прехапах устна. Изглеждаше объркан и бях съвсем сигурна, че изражението му бе огледално на моето.

  Нямам идея как да се извиня за забавянето. Имах матури и това беше приоритет номер едно. Резулатите обаче са налице. И бала ми стига дори за Смг. Да не повярва човек. Пам-пам. Сега вече насочвам изцяло вниманието си към историята. Надявам се главата да ви е харесала.
  P.S: за малко да забравя. Направих си фенпрофил за 1д в инстаграм и върви неочаквано добре. Почти завързах 3000 последователя. Ще се радвам да ме последвате: @1dlovesmeyeah. Това е профила.
   До скоро ххх