Fangirl Или "Как един "клик" промени всичко"

Глава 12

                     Джош

   Дните изтичаха като пясък измежду пръстите ми без дори да мога да ги спра. Лятото бе към края си и времето лека– полека започна да захладнява. Края на август наближаваше и, макар че очаквах да остане достатъчно топло, стана точно обратното. Обичах всички сезони еднакво, но тази година исках да задържа лятото за по– дълго. Исках да заключа топлите слънчеви лъчи, мириса на море и слънцезащитен крем, примесен с пясък в килера и да не ги пусна да си отидат. Работата бе там, че не исках Кортни да си отива, макар тя да ме убеждаваше, че бе останала прекалено дълго и животът ѝ бе в Лос Анджелис. Там, където бе вечно лято. Самата Кортни носеше духа на лятото. Усмивката ѝ огряваше всичко наоколо като сутрешен изгрев, а самата тя миришеше на портокал. И ако лятото си тръгнеше, тръгваше си и Кортни. Най– лошото бе, че вече усещах неспокойната миризма на есен, която влизаше през отвореното малко прозорче. Вече виждах как учебниците, като нетърпеливи войници, подредени като по конец и тематично, са вече готови. Математиката е до физиката и химията, после езиците и накрая историята. И после идва зимата. Мога да се закълна, че вече виждах през прозорчето снега, който се сипеше под светлината на лампите в задния двор. За миг усетих пустотата тъй осезаемо, че изгубих представа за времето и забравих къде съм. И после сръчкване по рамото ме приземи обратно на земята.

 –Какво си се зазяпал, Андерсън. Работата няма да се свърши сама, а клиентите чакат.– Бях грубо прекъснат от шефката ми, която крещеше в ухото ми. Кръглото ѝ сплескано лице бе изкривено в ядосана гримаса. Бе доста пълничка, а факта, че бе ниска само спомагаше за ужасния ѝ външен вид. Обичаше да се разхожда наоколо, да размахва пръст и да раздава задачи. 

 –Да, да заемам се. Съжалявам.– Успях да измънкам извинението и се заех да разбия яйцата в купата. Шефката ми хвърли още един злобен поглед и се изниза през кухненската врата.

 –Май ти е набрала доста напоследък– Роуз се обади, докато бъркаше нещо на печката. 

 Роуз бе жена на средна възраст с миловидно лице, по което обаче личаха бръчки от преумора. Синът ѝ– Смит често се въртеше наоколо и аз често се грижех за него, докато смяната на Роуз свърши. Познавах я отдавна и знаех, че животът не е бил особено справедлив към нея. Беше самотна майка и работеше в закусвалнята от самото ѝ отваряне. Винаги даваше прекрасни съвети и бе търпелив слушател. Животът ѝ бе поднесъл неща, който я бяха направили доста мъдра за годините ѝ. 

 –Всичко наред ли е, миличък? Напоследък си доста разсеян. Да не би да има нещо свързано с баба ти? Тя добре ли е? 

 –Баба е чудесно, Роуз, не се притеснявай. Няма нищо общо с нея.– обърнах се към нея и се загледах в лицето ѝ. 

–Тогава може би има нещо общо с момиче?

  Толкова ли бях прозрачен?  

– Коя е тя?

– Аз...не...никоя. Просто...– въздъхнах– Чувствала ли се някога сякаш не можеш да пуснеш някой да си отиде? Сякаш той връхлита в живота ти и в следващия миг се питаш защо не си срещнал този човек по– рано?

– Разбира се, Джош. Нарича се любов и много хора страдат от нея.

–Не, не говоря за любов. Аз... говоря от чисто приятелска гледна точка.

– Очите ти казват друго, миличък.

 Възможно ли е? Не, има си чисто научно обяснение за това и то определно не е любов. Аз не бих могъл да се влюбя, не и след случилото се. Любовта причинява само беди и е безмислена дейност, която има за цел да те изтощи и изхаби, докато останеш без сили. 

– Грешиш, Роуз. Любовта е глупава и трябва достатъчно време да се влюбиш, за да я изпиташ. Не мисля, че след това, което се случи, някога отново ще има място в живота ми.

– Не можеш вечно да се криеш. Все в някакъв етап от живота ти ще трябва да я преживееш. И в никакъв случай не е глупава. Любовта заслужава шанс. 

– Как може да говориш така след като любовта ти е отнела всичко?

– Не ми е отнела нищо, миличък. Имам Смит и това е всичко, от което се нуждая.

 Млякото на котлона започна да кипи и аз се втурнах да спасявам положението. По– късно бях прекалено затрупан с работа, за да мисля за каквото и да е друго. Когато смяната ми свърши, звъннах на Кортни, но тя не вдигна. По– късно опитах отново, но се включи гласовата ѝ поща. Набрах я отново преди да си легна, и когато отново не вдигна, не успях да събера сили дори да натисна червената слушалка, защото съня ме повали и аз заспах дълбоко.

Съжалявам за забавянето на главата, но имах страшно много работа. Обещавам, че ще се реванширам. Все пак какво мислите? Дали Кортни ще си тръгне или ще остане? Какво е станало в миналото на Джош, че не вярва в любовта? Благодаря ви, че следите историята! Не забравяйте да гласувате и оставите мнението си в коментарите.

Пожелавам ви притна вечер <3 !

П.п Следващата глава ще се забави, защото имам страшно много ангажименти, но до две седмици ще я кача. <3