Fangirl Или "Как един "клик" промени всичко"

2 глава

       Кортни

Открай време живея при баща си.Когато се разведоха с майка бях на шестнайсет. И тогава си дадох сметка, че може би е време да променя нещо в живота си. В началото се преносех при татко, за да се оттърва от монотонното, еднакво ежедневие на Лондон.Там нищо никога не се променяше. От една страна бе сигурно място за преживяване, но от друга това еднообразие истински ме побъркваше. Хората  вечно се разхождаха намусени, сякаш не отиват на работа, а на заточение. Аз не бях като тях не бях като майка ми. Търсех тръпка, а и бях на шестнайсет кой би могъл да ме вини? Когато пристъпих на прага на чисто новата къща на татко в Лос Анджелис, се почувствах свободна. Тук хората бяха различни. Вечно усмихнати, говорещи, а плажовете бяха като втори дом за мен. Всеки ден след училище се отбивах до централния  плаж да събирам миди или чисто и просто да усетя как морската вода гъделичка пръстите на краката ми. Харесвах живота си такъв. Непредвидим и нов. Всеки ден- различен от другия. В Лондон нямах тази свобода. Денят ми започваше и свършваше точно по график. Всяка сутрин се налагаше да понасям "надъхващ" разговор,който обикновено започваше с песен в шест и четиресет и пет сутринта. Мама пускаше някакви стари хитове от нейното време, чиито имена дори не можех да запомня. Всеки път щом я попитах защо избира точно тези песни, тя сякаш се правеше, че не ме чува и не ми отговаряше. Но аз знаех,че ги използва като някаква техника, насочена към подсъзнанието ми, за да ме накара да бъда като нея. След обичайния музикален репертоар ме затрупваше със съвети как да се сприятелявам лесно, как да отстоявам себе си независимо от другите. Вярвах, че това донякеде се случваше заради баба ми, кочто не бе дала на майка ми всички тези неща. Майка ми не искаше да допуска същата грешка и ме затрупваше с всичките тези неща, защото я беше страх от провал. Знаех обаче, че зад каменното ѝ изражение се криеше само майчини инстинкти и любов. И понеже добре разбирах това я оставях да се чувства нужна, защото знаех, че имаше нужда.

 Следваше план и как да се докажа в негостоприемната среда. Докато си миех зъбите задължително четях бележката, залепена на огледалото, която съдържаше успокоителни цитати. След това излизах и се молех да оцелея до три и петнайсет следобед.

  В Лондон смених две училища.Във второто се озовах,защото в старото ми девическо училище предлагаха обучение само до 10 клас. Повечето от съученичките ми продължиха образованието си в друга момичешка гимназия. Майка ми обаче го  сметна за крайно неблагонадеждно, защото момичетата от там излизали с ограничени възможности и далеч неподготвени за предстоящите им големи стъпки в живота. Ако питате мен и без друго живота ми си бе достатъчно ограничен и стоеше изцяло под контрола на майка ми. И без да се интересува какво желая аз да правя с бъдещото си, майка ми ме записа в училището на по-малкия ми брат-Марк, защото сметна, че така ще е по-удобно за всички. Естествено в това число не влизах аз. Защото в училището на брат ми момичетата едва наброяваха четиредесет. Знам какво си мислите,ако сте момиче.Че това е не е ли сбъдната мечта?Осемстотин момчета и четиридесет момичета?Е нека ви кажа нещо. В това училище или си суперпопулярен или нивото ти на социалност може да се сравнява с плесента в училищната тоалетна. Че и на всичкото отгоре трябва да си намериш нови приятели след като си изкарал четири години в уютна хралупа като моето старо училище. Когато отивах там на училище знаех къде ми е мястото и отивах с ясното съзнание коя е моята група приятели и къде е мястото ми в училищната йерархия.                                                 

  Баща ми уж се съгласи с нея, но всички знаехме, че той е безгласна  буква и майка ми взима решенията в нашето семейство. Сякаш патриархалното общество в семейството ни не съществуваше и единствения, определящ правилата бе майка ми. Затова не се учудих, когато се разведоха. Напротив, приех го като знак на съдбата.Може би нещо там ми подсказваше, че не съм родена, за да живея в този подреден и разграфен свят на майка ми.Просто защото аз НЕ бях майка си. И тогава и сега не желая да бъда като нея изобщо.

   И така се преместих с татко в ЛА, поемайки пред майка ангажимента,че всеки втори уикенд ще я посещавам,за да може тя да прецени дали да живея при баща ми вреди на развитието ми. В Лос Анджелис се учех като частна ученичка по настояване на майка ми. Съседското момиче–Тина,с което често излизахме бе запалена фенка на някакъв певец, чието име бе  Хари Стайлс. В началото изобщо отказвах да я слушам, когато говореше за него. Но някак си тя, също като майка ми, намери път към подсъзнанието ми и сякаш ме накара направо да полудея. Вманиачих се до такава степен, че съвсем забравих, че бях дошла в Лос Анджелис, за да променя живота си.Дали го промених? Определено. Но мисля,че обърках посоката на промяната. Борейки се с попътния вятър, попаднах там, където най-малко очаквах. И без да се усетя не майка ми, а Хари Стайлс бе превзел живота ми. Той се промъкна и загнезди в живота и в сърцето ми. Действително свалих майка си от поста на "господар", който имаше власт над живота ми. Но дадох силата на някой друг. Някой много по-силен от майка ми, някой, който дори не познавах истински.

И това е новата глава. Надявам се да ви хареса. Моля ви да гласувате и оставите мнението си в коментарите. Благодаря ви, че следите историята и до скоро. 

 Приятно четене!<3