- Но защо още ги няма? – нервничех на входната врата. Родителите ми трябваше да са тук още преди три часа. Щях да закъснея, а имах репетиция за театралното шоу. Отново всичко се въртеше около бебето Роузмари и нейните претенции да не ходи на лагер. Защо им трябваше още едно дете? Не им ли бях достатъчна? – Бабо, звънни им пак. – пришпорих баба за стотен път.
- Елизабет върви да спиш вероятно е заради натрупалия сняг може пътищата да са затворени или не са почистени хубаво. – каза баба и ме попритика към стъпалата за да отида в стаята си.
- Но те обещаха. – изпищях безпомощно. Мразех го онова малкото.
- Стига Ели, опасно е да се пътува посреднощ ще имаш още много изпълнения. – опита се да ме успокои баба, но аз само изпищях тропнах с крак и побягнах в стаята си, където затръшнах вратата и се метнах на леглото. На сутринта баба се появи бледа и с зачервени очи.
- Сърдита съм на всички. – казах и пак се забих във възглавницата си.
- Скъпа моля те трябва да поговорим. – каза баба. Гласа й беше слаб, дори някъде се губеше.
- Не искам. – казах. Как ми се искаше всички да ме оставят на мира. Не им бях сърдита, бях им бясна, не исках да ги виждам, исках да изчезнат, да не са в живота ми, исках друго семейство.
- Миличка мама и татко с в болница трябва да отидем да ги видим. – каза баба и лека тръпка премина по гръбнака ми. Всичко стана толкова бързо, прекалено бързо, в един момент бях до мама, държах й ръката, тя отвори очи, но погледа й премина през мен гледаше право през мен и все едно не ме виждаше. Миг след това затвори очи и всичко започна да пищи, нахлуха лекари и я отскубнаха от мен. Последва дълга нощ и никой не ми казваше нищо. – Ели искам да останеш силна въпреки това, което ще ти кажа знам, че ще ти е трудно, разбирам го, но моля те остани силна. – започна баба и започна да ме обзема горчивина. – Мама и татко ги няма, но ни гледат от небето. Те винаги ще са с теб, физически не, но помни че винаги ще те гледат от небето. – каза баба и аз побягнах. Влязох в малкия параклис до църквата и паднах пред иконата.
- Моля те, моля те, върни ги обратно. Ще бъда послушна, моля те върни ми ги обратно, аз ги обичам винаги съм ги обичала, моля те върни ги, не мислех това, което казах преди, че искам ново семейство, моля те върни ми моето обратно. – замолих се на иконата и сълзите започнаха да се стичат една след друга по бузите ми.
