Niall’s POV
- Елизабет ще изпуснем самолета! – изкрещях за поне десети път. Днес отивахме при семейството ми за няколко дни и не стига, че едвам навих Саймън да отидем с частния самолет заради гадното време, а сега госпожица супер модел не можеше да се оправи.
- Спри да ме препираш по дяволите. Да не мислиш, че аз не бързам? – измрънка обувайки ботушите си.
- Сериозно ли Елизабет Uggs? Това нещо прилича на домашни пантофи. – казах гледайки безформените обувки. Винаги ми беше странно като видя някой с нещо подобно. Все едно си излязал от вкъщи без да си направиш труда да се преобуеш.
- Удобни са и са супер сладки. – отвърна и за моя голяма изненада нещата с вида й станаха още по-зле с космата шапка с мечешки уши и можеше да увиеш краищата като шал или да ги оставиш да си висят и да ползваш ръкавичките в края.
- Що за нещо трябва да е това? – попитах сочейки косматата шапка.
- Шапка. – отговори Елизабет и излезе. Взех багажа й и я последвах.
- Да, но защо има уши и козина и е дълга? – попитах оглеждайки подозрително нещото на главата й. Реакцията на майка ми щеше да е доста интригуваща щом се запознае с приятелката ми изглеждаща като 12-13 годишна и със същия разум.
- Защото е сладка. – отговори гордо и аз завъртях очи. Щяха да са доста дълги шест дни и не можех да си представя как щях да издържа шест дни с Елизабет без да се скараме за нещо и да се държим като влюбени за пред семейството ми, просто не го виждах. Успяхме да стигнем до летището, но времето продължаваше да се влошава.
- Къде отиваме? Трябва да чакаме тук. – извика зад мен Елизабет.
- Ще сме с частен полет идвай. – казах и й направих знак да си размърда задника и да ме последва.
- Здравейте аз съм Джеймс Мийд и днес ще пътувате с мен до Дъблин. – представи се учтиво пилота и аз кимнах. Увери ни, че всичко ще е добре, но че вероятно ще закъснеем поради лошите метереологични условия.
- Какво да говоря пред родителите ти и какво не? – попита Елизабет.
- Ъъъм измисли нещо умно. – казах. Не можех да измисля, нещо на което майка ми ще повярва затова реших да прехвърля всичко на Елизабет, нали все много знаеше.
- Колко ми помогна. – измрънка недоволно Елизабет и ми обърна гръб.
***
