- Може ли вече да ме пуснеш? – попитах след като Найл отдели устни от моите. Очите му се фокусираха и придоби отегчен поглед.
- Хубаво, тъкмо малко ми натежа. – каза и ме пусна. Шофьора на таксито едвам се съгласи да ни откара в хотела да не му съсипем ценната тапицерия, която беше окъсана и смърдеше на цигари. С последни сили се добрах до стаята си затръшвайки вратата под носа на Найл и влязох в банята. Малко по малко започнах да се размразявам. Имах чувството, че всичко става все по-трудно и по-трудно, но не можех да си позволя да се откажа просто защото не съм достатъчно силна. Разчитах само на себе си, но най-лошото беше, че Роуз разчиташе на мен така че не можех да си позволя да се предам при първата пречка. Единственото нещо, което ме крепеше да не се разкрещя на Найл и да го пратя по дяволите да се справя сам с бумащините си беше сестра ми, а толкова много исках поне веднъж да си направя удоволствието и да кажа на Найл какво точно мисля, поне веднъж да му затворя голямата уста подобаващо. Напоследък нямах време да остана насаме с мислите си. Резултата не ми се понрави, леля ми беше леко сърдита, Крис не ми говореше. Като допълнение бяха злобните коментари на бившите ми съученички как съм се докопала до богато гадже за да се издигна като модел, колко съм била хитра да не се прецакам да спя със сто човека, а съм избрала лесния вариант само с един. И за да е картинката с огорчение пълна реших да си видя туитъра.
„Господи толкова си грозна“, „НЕ ДОКОСВАЙ МЪЖА МИ КУЧКО!!!“, „Какво изобщо вижда Найл в теб?“, „Иул, ти определено си най-противната приятелка на момчетата“, „Хахаха ти не си нищо особено Найл скоро ще те зареже“, „Найл заслужава някое хубаво момиче, а ти си грозна и дебела, кой те избра за модел“, „МРАЗЯ ТЕ!!!!!!“, „За Найл не си нищо повече от някаква секс кукла“ и още стотици такива. Смешното в случая беше, че колкото и да боляха думите им, колкото и да ме нараняваха не можех да спра да преглеждам туитовете по-надолу. На стотина съобщения едно беше по-мило. Дори не знаех защо ми пукаше, защо се оставях да ми влияят така. Ето защо никой не е искал да се нагърбва с тази работа. Момичетата имаха себеуважение и разум, нещо което явно на мен ми липсваше. Изобщо не ми бе минавало през ума за бесните фенки, а най-лошото беше, че това беше само началото. Не можех и да си представя какво ще е по-нататък или когато уж скъсаме. Ще трябва да ходя с хартиена торба на главата за да не ме познаят. Продължих да чета ужасните съобщения. Нямаше начин живота ми да се скапе повече. Киселото ми настроение продължи и на другия ден. Найл така и не схвана да спре да ме дразни и бях на косъм да го удуша както сме в самолета.
