Elizabeth’s POV
- О хайде да Кара развържи проклетото нещо. – измрънках недоволно, докато чаках Кара да развърже корсета, който ми смачка всичките органи.
- Ами не ставаа. – изписка Кара.
- О боже отивам да намеря някой по-компетентен. – изръмжах. Събух пухената пола и започнах да махам дантелените шарени жартиери с които си имах доста проблеми на подиума. Обух си един къси панталонки и отидох да търся някой да махне шибания корсет. Какво толкова му беше сложното? Дърпаш едни лентички и отва е, ако имах по-дълги ръце щях и сама да си свърша работата. Докато обикалях в очакване някой най-сетне да ми обърне мънички внимание, някой ме дръпна през кръста в една съблекалня.
- О ти. – смрънках, като видях Найл. Втория кошмар за вечерта освен падащите дантелени лентички. Защо по дяволите беше това демонстративно целуване? Пол ми каза, че се отказали от идеята и си бях спокойна, докато глупчо не ме дръпна и не ме целуна.
- Елизабет слушаш ли ме изобщо? – попита по едно време.
- Не. – отговорих и той завъртя очи. Вярно, че през цялото време мърмореше нещо, но не му обърнах внимание.
- Добре ще ти го обесня като на малоумна. Искам. Ти. Да. Ми. Съдействаш. За. Нещо. Ти. Да. Ми. Помогнеш. На мен. – започна да обяснява.
- О говори нормално не съм идиот. – прекъснах го.
- Не съм особено сигурен, но щом казваш. Така де направо на въпроса, с Хари се хванахме на един мъничък облог. И ти трябва да ми помогнеш за да го спечеля. – каза спокойно, а аз се изсмях.
- Искаш от мен да ти помогна. Че защо? – попитах все още смеейки се. Не му трябвах, но щом трябваше да спечели нещо и тичаше до мен. Найл определено трябваше да изясни приоритетите си. Той изпъшка и седна на един стол. – Чакай я свърши нещо полезно и се пробвай да развържеш това преди да умра от недостиг на въздух. – казах и клекнах с гръб към него.
- С удоволствие бих те оставил да се удушиш, но ми трябваш. Чакай обърни се да говорим и после ще махна корсета. – каза и аз се обърнах все още клекнала.
- Слушам. – казах кротко.
- Сериозно спри да ми правиш фаноси. – каза и аз се усмихнах сладникаво, а Найл въздъхна.
- Хубаво сериозна съм вече, говори. – казах и седнах на стола срещу него.
- Така баса ни с Хари е, че ще преспиш с мен. – каза и аз се опулих насреща му. Нищо на Земята нямаше да ме накара да спя с него, дори и да е хубав, нищо не беше в състояние да промени факта, че е тъпанар. – И не няма да спя с теб, не си прави излишни фантазии. – каза.
