- Аз…аз.. – започнах да търся обяснение. Зейн стоеше спокойно над мен и ме гледаше в очакване да кажа причината поради която бях тук. – Какво те интересува? – окопитих се бързо и Зейн повдигна вежда защото до преди малко заеквах и се чудех какво да му кажа.
- Знаеш. че не те харесвам и изобщо не си помагаш като ми се правиш на интересна. – каза направо Зейн.
- Знаеш, че на мен ми е все тая какво мислиш ти. – отговорих му. Той леко се подсмихна и наклони глава на една страна оглеждайки ме от друг ъгъл.
- Нека перифразирам, какво криеш? Знаеш ли договора може да се прекрати при неспазване на уговорката. – каза Зейн и аз присвих очи насреща му.Знаех много добре какво се опитваше да ми каже, че ако не му кажа ще убеди Найл да говорят с Пол и да ме изкарат напълно некадърна или че нарушавам някоя клауза от договора и да ме изгоня.
- Искаш да знаеш защо съм тук, защо се съгласих да работя за приятеля ти? Хубаво. Малката ми сестричка е вече шеста година тук, с увреден слух и говорна функция в следствие от катастрофата с родителите ми лека им пръст. Операциите й трябва да се направят скоро или до тук с шансовете й да се оправи. Затова мили мой работя за приятеля ти, изобщо не ме вълнува славата му или той самия, а още по малко някой друг от групата. Правя го заради сестра си, не заради мен. Е надявам се, задоволих любопитството ти. И може ли разговора ни да си остане личен, моля?! – изплюх набързо. Последното беше повече изискване отколкото молба. Обикновено избягвам да казвам историята си на хората, реакцията винаги беше една и съща – съжаление. Със едното съжаление нищо няма да стане, мога с него и без него.В момента същото виждах и в очите на Зейн. Изпуфках и го заобиколих. Не знам какво ми стана, просто изгубих контрол. Откакто се запознах с него, усещах постоянно изпитателния му поглед изпълнен с недоверие и презрение без дори да ме познава. С Найл ми сложиха етикет без дори и името ми да научат и честно казано ми писна.
- Елизабет, извинявай не знаех. – каза Зейн като ме догони и ме хвана през лакът за да се спра.
- Виж Зейн казах ти, изобщо не ме вълнува какво мислите за мен. Аз си знам моето, вие своето. Не се бъркам в животите ви и очаквам в същото в замяна. Това, че ти казах причината за съгласието ми на целия този театър не означава нищичко. Не ти искам съжалението или нечие друго. – казах и се оттръгнах от хватката му и продължих по пътя си. Вървях необичайно бързо, или защото бях ядосана или ми беше прекалено студено, вероятно и двете.
